— Разбира се, татко!
— И го докара тук?
— Не се съмнявай. Звездолетът е тук, зад тази броня. Сега ще те настаним в него и ще бъдеш спасен.
— О, колко съм щастлив, Язон. Този мерзавец, представяш ли си? — всеки ден измисляше нови истории за вашата гибел. Той много знае за съседните светове от кълбовидния звезден куп и винаги говори много убедително. Аз си давах сметка, че това е поредната лъжа, но все едно — не можех да не се притеснявам. Страшно се тормозех! Той ме подложи на безкрайна психологическа инквизиция. Има си някакъв специален канал за връзка с другите планети, а аз — само едностранния пси-предавател, който ти ми остави. Можех да ти пратя сигнал SOS, но не се реших и търпеливо чаках. Свикнах да чакам и да не вярвам на Фел. Нека сега с него се занимават хората на закона, въобще не искам да го погледна!
А Фел, от своя страна, гледаше нарочения си брат много странно, някак хитро и почти тържествуващо. Сигурно пак бе замислил някоя подлост. И за тази нова изненада белезниците явно никак не му пречеха. Язон не можа да измисли начин как по-сигурно да защити баща си. Да отведе гадния Фел далеч оттук? Да го изпрати в космоса? Може би просто да го разстреля на място без съд и присъда? Всичко това бяха някакви примитивни, негодни за нищо реакции, още повече, че задържаният престъпник не проявяваше никаква агресивност и изглеждаше напълно безопасен под непрекъснато наблюдение. Разбира се, заслужаваше да го прибере на „Арго“ и там, с най-съвременни средства, да се опита да изстиска от него нужната информация. Само че ще успеят ли да опазят двамата братя-крале да не се избият в кораба? Силни съмнения измъчваха Язон. Но други варианти, все едно, нямаше. Не му се правеше многочасово съвещание, още повече в присъствието на Бервик. Интуицията му подсказваше, че въпросът иска решение, и то незабавно! А най-големия играч в Галактиката беше свикнал да слуша интуицията си.
— В такъв случай, татко, повече нищо не ни задържа на тази планета. По-късно ти ще се върнеш обратно, ако поискаш, а сега… Виждам, че вашият жизнерадостен народ отново се събира на площада. Но, струва ми се, сега не е време да започваме пищен празник в чест на нашата победа. Да пием можем и на борда на „Арго“, а разходката по море и ловът нека отложим за друг път. Сега мисля, че ще е най-актуално да се заемем с твоето здраве и памет. Прав ли съм?
Айзон само кимаше с глава и непрекъснато се усмихваше. Той направо не можеше да говори от напиращите в душата му възторжени чувства.
— А къде е транспортът? — обърна се Язон към Бервик.
— Тук, наблизо. Какъв си решителен и импулсивен днес, Язон. Едно „здрасти“ не сме си казали.
— Здрасти, Ривърд. Извинете. Ние толкова често се чуваме в ефира, че не мога да си спомня колко пъти съм ви поздравявал днес — измъкна се Язон. — Още веднъж — извинете. Цайтнотът е абсолютен. Да изпратим този бивш крал на „Арго“ и да си поговорим както трябва с него!
— Смятате, че трябва веднага да се заемете с това? — попита Бервик със съмнение в гласа.
— Сигурен съм! Вие назначихте ли му заместник?
— Да — кратко отвърна Бервик.
— Прекрасно! Да стартираме. Не мога да позволя на баща ми да остане тук нито секунда повече.
Бервик погледа Язон, леко наклони глава и се усмихна само с очи. После се обърна към конвоя и изкомандва:
— Кръгом марш! Отведете обвиняемия Фел в нашия супербот и следвайте курса на „Арго“. Аз ще остана с Язон. Имаме за какво да си поговорим.
Последната фраза той произнесе за себе си, след като войниците вече бяха повели арестанта.
В този миг Фел конвулсивно извърна шия в посока към стоящите до десантния кораб и закрещя със страшен и пълен с отчаяние глас:
— Не! Не!!!
Войниците също спряха и се обърнаха. Бервик им кимна, с една дума, чакайте да видим, и равнодушно попита:
— Какво има?
— Не трябва да ме отвеждате от планетата с вашия супербот. Веднага ще умра. Също като Айзон. Само на „Овен“, само…
Неподправеният ужас, който се четеше в очите на Фел, ги накара да направят извода, че коварният владетел на Иолк не лъже. Изглежда, той наистина не искаше да умира, а и времето на наглите лъжи беше отминало. Така говореше и елементарната логика. Но можеше ли някой от тях — Язон с неговия гъвкав ум, или свръхопитния хилядолетник Бервик да се досетят колко далеч бяха от истината?
— Е, какво пък, без охраната ние напълно можем да се съберем дори в такова малко корабче — прецени Язон. — При това съм уверен, че Кърк и Мета могат да заменят четирима професионалисти от Космофлота на Лигата.