Бе станало нещо страшно. Какво именно? Постепенно осъзнаваха. Дупката в главата на Фел никак не се връзваше с последната новина. Не се побираше в ума на никого! Оставаше само да започнат да изобретяват игрословици в такъв момент…
Откъм стълбата, водеща към хангара, се появи Мета и каза на тримата:
— Хайде! Вече извиках Тека и Бручо.
На китката й блестеше откъсната гривна от белезници. Пирянката механично прие ключето от новодошлия Бервик, щракна ключалката, с отвращение захвърли на пода стоманения пръстен и тръгна към командната зала на „Арго“.
„Какви ти екрани! — като че ли говореха гърбът и решителната й походка. — Ще ги пробием!“
Изучаването на екрана, заобикалящ „Арго“, даде само един неутешителен резултат: нововъзникналата енергетична обвивка се оказа не само непроницаема за електромагнитните лъчи, но бе и нещо много по-неприятно. Тя бе непроницаема и за всякакъв метален предмет — от отделни атоми, до огромен линкор. А да се опитват да правят отвор в нея отвътре с помощта на някакво оръжие, както предложи темпераментно Клиф, си беше чисто самоубийство — все едно да се измъкваш от заварена цистерна, взривявайки вътре граната.
— Разбирате ли — обясни Стан, — радиусът на сферата, която обкръжаваше цялата планета, рязко е намален, буквално с хиляди за секунда, обвивката се е спукала, обърнала се е наопаки и е обгърнала кораба ни. И в резултат на тези свити размери напрежението на полето е нарастнало пропорционално до такава степен, че някои параметри са претърпяли качествени промени. Сега то не пропуска никого и нищо.
— Защо пък никого? Събличай се гол и давай — мрачно се пошегува Арчи.
— Тази почетна мисия я отстъпвам на теб — също така невесело отвърна Стан. — Устата ми е пълна с метални зъби.
— А между другото, момчета — отбеляза Язон, — смехът си е смях, но ако не измислим нищо друго, ще се наложи някой с пластмасов катер и свръхлек скафандър да лети обратно на планетата, за да търси помощ.
— Ще измислим, Язон, непременно ще измислим — обади се откъм вратата Бручо, който бе дошъл последен и вече няколко минути мрачно слушаше дебатите. Сега напомняше стара настръхнала птица. — Тека завършва аутопсията, но предварително мога да ви кажа, че е намерена връзката между самоубийството на Фел и всички тези физикокосмически премеждия. Ето я.
Бручо вдигна над главата си мътно проблясващ предмет с размер на орех, но повече напомнящ морски таралеж или конски кестен.
— Това беше в главата му, направо в мозъка — поясни Бручо. — Шиповете-антенки едновременно приемат и излъчват, а вътре има свръхплътна микросхема. Нарекохме този прибор регулатор на мисълта. Айзон има същия. Видяхме го на рентген. Но преди да пристъпим към операция на вашия баща, Язон, трябва да направим експеримент с по-малоценни членове на екипажа.
— Фел жив ли е? — равнодушно попита Мета.
— Да, но е в кома.
— Задълго?
— Не знам. Комата може да продължи години. Във всеки случай, от него не може да се очаква никаква информация. Ако научим нещо — значи много ни е провървяло, ако ли не, значи не. Дано Айзон си спомни. Тека пък смята, че е напълно възможно да направим прибор, който без помощта на хирургия ще компенсира влиянието на адския регулатор върху мозъка. Това е свързано с въпроса за амнезията — може да опитаме да разкрием нови слоеве от паметта, но сериозната операция най-добре да правим у дома, а не на „Арго“. Или поне на някоя друга цивилизована планета.
Бручо успя да направи комплимент на родния Пир доста елегантно и ненатрапчиво. Честно казано, Язон предпочиташе да предостави баща си на лекарите от „някоя друга цивилизована планета“. Но решаването на този въпрос бе още в бъдещето и той просто премълча.
— Най-общо казано — продължи Бручо, — смъртта на Фел не е случайност, а самоубийство, но по заповед отвън или, като друг вариант — предварително заложен в програмата на мисловния регулатор импулс, Фел беше прав, когато преди отлитането каза на Айзон, че неговата загуба на паметта не е обикновена амнезия. Той просто не знаеше, а и не е могъл да знае, каква е тя всъщност. Човек, който се намира под влияние на мощен външен фактор, по дефиниция не знае нищо за този фактор или знае точно толкова, колкото му е позволено. Айзон и Фел са се оказали превърнати в нещо като управляеми индивиди — не андроиди или киборги, а просто в роби. Многовековната практика показва, че човек може да бъде управляем само частично. Пълно подчиняване на волята му води към неизбежна смърт на интелекта, което прекрасно е разбирал хитрецът, зашил в главите им тези „таралежи“.