— Все едно, това е отвратително! — кипна Арчи.
— И още как — съгласи се Бручо спокойно, — но аз не довърших най-важното сведение за нашите техници: регулаторите на мисълта на определена честота са били в непрекъсната обратна връзка със силовите системи на „Овен“, а нали запечатаните в тази конструкция високи енергии генерират екрана първо около планетата, а сега и около „Арго“. Остава една голяма загадка: защо този екран не е изчезнал при отсъствието на „Овен“. Но така или иначе, приятели, Фел си е праснал главата в стената строго според инструкцията.
— И чия е била тази инструкция? — попита Мета, давайки си сметка, че въпросът й звучи риторично.
Затова и Бручо не отговори директно.
— Надявам се, че Тека ще излъже този малък, но хитър прибор за мозъчна компенсация и ще узнаем нещо ново за началото на цялата тази история.
Тека се справи със задачата си бързо — още привечер на същия ден. Което не можеше да се каже за групата на Стан, която се бореше с разгадаването на екрана. Също толкова безплодни се оказаха и усилията на Арчи, който се беше посветил на дешифрирането на програмите за управление на „Овен“. Така че в края на работния ден главен докладчик в каюткомпанията се оказа Айзон. Тека беше избръснал главата му и я беше украсил със специален шлем със стърчащи във всички страни антенки и две прозрачни тръбички, по които непрекъснато се подаваше овлажняващ електродите разтвор. Хитрото устройство хич не беше портативно.
С тези екзотични аксесоари Айзон приличаше на див воин от племето на Темучин или на някакъв древен шаман. Той започна да говори като същински шаман с плашещо глух, променен глас. Даже Мета трепна от това утробно мърморене, но после всички престанаха да обръщат внимание на формата на думите му — важното бе съдържанието!
Разбира се, Айзон не започна от самото начало. Той все така не знаеше на коя планета се е родил, къде се е учил, от кого е бил възпитаван. Не помнеше даже къде се е запознал с Нивела. Затова пък с абсолютна сигурност твърдеше, че прословутият звездолет „Овен“ не е бил построен специално за тях и те са били изпитатели на този експериментален образец. Те просто съвършено случайно го намерили в космоса. Пътували с обикновен изследователски кораб на име „Пинта“ и не били трима, а шестима: Айзон, Нивела, Фел, Ина, Сулели и Кобалт. Намереният златен звездолет бил огромна ценност. Като учени те разбрали това веднага, въпреки, че далеч не във всичко могли да се ориентират докрай. Но там безусловно имало две неща, които водели до неизмерими богатства и огромна власт: уникален корпус, предпазващ практически от всякакви въздействия, и потресаващ генератор, който работел досущ като вечен двигател, т.е. като неизтощим енергиен източник.
Самата им експедиция, в състав от шестима учени, била предприета с цел да изучи културите от центъра на Галактиката, да ги приобщи към мащабни проекти, насочени към вероятното им членство в Лигата на Световете. Било известно, че упадъкът най-силно е засегнал именно централния регион. Висшето ръководство на Лигата предполагало, че рано или късно ще трябва да се заемат с този проблем и, въпреки че пред екипажа на „Пинта“ стояли предимно научни цели, не се изключвала и мисионерска роля в рамките на възможното. Шестимата много обичали да дискутират по темата за изкуственото ускоряване на прогреса на безнадеждно изостаналите планети. Но разбира се, прекрасните идеи за такова ускоряване били недостатъчни, защото средствата на Лигата както винаги не стигали.
И ето, внезапно богатство сполетяло шестимата. До този момент те били приятели и съмишленици. Но сега плановете им за бъдещето рязко се разминали. Сулели заявил, че трябва просто да плюят на всичко, да се заселят на необитаема земеподобна планета с обилни находища на тежки метали и да станат едни от най-богатите хора в Галактиката.
Кобалт, като истински фанатик на инженерното дело, настоявал незабавно да се върнат и подробно да изучат уникалната находка в сериозен технически център на родната планета.
Фел бил обладан от идеята да оказва помощ на слаборазвити цивилизации и призовавал да изпълнят поне една точка от набелязаната програма, преди да потеглят обратно.
Айзон, в опит да обобщи всички мнения, приканвал да се работи по програмата и при това не допускал мисълта за еднолично използване на звездолета „Овен“. Устройство, което имало такива мощности, евентуално би представлявало реална опасност за цели планети, а значи формално трябвало да се счита за оръжие за масово поразяване, и съответно ставало собственост на Лигата на Световете. Без съгласуване с Висшия Съвет на Лигата не бивало даже да пускат двигателя на спящия в междузвездната пустота неизвестен кораб. Нивела подкрепила позицията на Айзон, защото по онова време тя поддържала младия си мъж във всичко.