Мета, която в този момент случайно бе погледнала Язон, отвори уста, за да го попита защо изглежда толкова щастлив, но не успя. В каюткомпанията се разнесе винаги тревожният сигнал за джъмп-връзка. Повикване от родния Пир.
„Ето! — помисли си Язон, и нещо в него изтръпна. — Винаги става така: щом се окажем на далечна планета, някъде в отдалечената част на Галактиката и сме в тежка ситуация, веднага на Пир непременно започват глад и мор с всички стихийни бедствия накуп и, разбира се, настъпва краят на света. Сега Накса ще поиска спешно да се прибираме, а ние ще му отвърнем: «Пращай, братле кораб, защото без твоя помощ не можем да помръднем!»“
Само едно зарадва всички в този момент: все пак някакви сигнали минаваха през проклетия екран. Минаваха! Значи още не всичко е загубено.
Осемнадесета глава
Язон не позна. Накса изобщо не молеше за помощ.
— Приемете важно съобщение — авторитетно изрече той. — Аз се научих да управлявам местните киборги. Стоманените шиломети, суперрогоносите и меднозъбите каймани сега се опитомяват. Зверското им начало преобладава над механичното, така че сега лесно намираме общ език. Пир си е наша планета, който и каквото да праща тук. Ние си оставаме нейни стопани и ще победим. Предайте там на вашия Солвиц, нека изобрети нещо новичко, нещо по-интересно. С киборгите вече се справихме.
Пирянците бяха потресени. Добрите вести винаги бяха считани за рядкост в техния свят. Язон попита:
— Накса, ти откъде реши, че киборгите биват изпращани на Пир именно от доктор Солвиц?
— От твоите думи, Язон, не от изговорените, разбира се, а от измислените. Извинявай, но ти прекалено интензивно мислеше на тази тема, когато се срещнахме последния път. Нас ни наричат „говорители“, но трябва да ни казват „читани“, защото не бихме могли да правим контакт с местната природа, ако не четяхме мислите й… Тъй че и твоите… Кажи, как е при вас?
Кърк взе да разказва за всички беди и премеждия на „Арго“, а Язон, щом се успокои след шока на неприятните очаквания, се върна към прекъснатите си мисли.
„Еврика!“ — беше извикал наум той миг преди джъмп-сигнала. Наистина бе намерил отговора. Потърси с очи Миди и й извика:
— Донеси процесора, с който усмирихме дракона.
Драконът, заедно с процесора, бе подарен на Миди като награда за нейната неоценима помощ. Предполагаше се, че тази мила играчка ще охранява дома на младата царкиня, когато си намери мъж и планета, на която да иска да живее. По всичко изглеждаше, че на дракона му се оформя постоянно жителство на Юктис. Но засега Миди планираше да направи сватбено пътешествие на Пир и там, в страшните джунгли да изпита в полеви условия страшния си бодигард.
— Защо? — не разбра Миди.
— Дай го тук, по-бързо — помоли Язон нетърпеливо.
Миди като че ли разбра. Изтича, върна се, седна до него, съвсем както тогава.
Кърк още не беше успял да доопише на Накса целия ужас на положението им, т.е. Пир още беше на линията за връзка, когато Язон напълно потвърди догадката си. Като мърдаше устни съсредоточено три пъти провери току-що направените изчисления, набра нужния код и решително натисна бутона за активация.
Не последва нито звън на сигнална инсталация, нито шум от аплодисменти. Леко пообъркан, той каза на Миди:
— Иди сега, извикай Стан.
Миди се надигна, без да разбира какво става, но не успя дори да стигне до вратата, когато откъм коридора се чу тропот.
Запенен влетя Стан, а миг след това и раздърпания Арчи. Както си бяха свикнали, в един глас:
— Екранът…
— … изчезна!…
— Това е всичко, момчета — каза Язон. — Работата се оказа елементарна. Драконът е просто един от изпълнителните механизми на комплекса под кодово название „Овен“, или ако ви харесва — „Ослепителният Винторог“, или окроткави. А главната му част е процесорът. Подозирам, че този пулт за управление не е бил правен в един екземпляр. Но при опит да се дадат на машината едновременно взаимоизключващи се заповеди, тя избира онази, която е зададена от най-близко разстояние. Така че нашите команди сега са извън всяка конкуренция, независимо дали е искал това Солвиц, или не.
Вече беше свършило общото събрание — много шумно, много радостно и сега седяха в тесен приятелски кръг в каютата на Язон, държаха в ръце високи чаши с изискани коктейли, пиеха за късмета си и се опитваха да повярват, че всичко ужасно е останало зад гърба им и пред тях се очертават само блестящи перспективи. Както за Пир, така и за Галактиката като цяло.