— Защото се досещам. Когато с помощта на процесора ликвидирах този проклет екран, като свих цялата енергия обратно в звездолета, това е било за теб сигнал, нали?
— В общи линии, да! Ама какво умно момче си станал! — усмихна се Нивела. — Може би не трябва да ти разказвам нищо? Ти сам вече всичко си разбрал!
— Всичко — не знам — отвърна с достойнство Язон. — Понякога ми се иска да узная наистина всичко. Например, откъде се взе тук втори „Ослепителен Винторог“?
— О, това е съвсем друга история! — възкликна Нивела с ентусиазъм.
— Не — рязко възрази Мета. — Другите истории сега ще ни дойдат множко. Всички тук сме безумно уморени от всевъзможни спомени, обяснения и откровения. Имаме обедна почивка!
— Язон, нима не ти е интересно да научиш — бързо заговори Нивела, — че ние принадлежим към расата на безсмъртните? Към една от расите на безсмъртните. Че Солвиц с неговата ваксина и Бервик с неговото Общество на Гарантите на Стабилността, са не повече от жалки имитатори на истинските безсмъртни с древни традиции? Не ти ли е интересно да научиш как сме създали системата рванаври, за да свържат не само планетите от нашата Галактика, но и от другите вселени? Че планетата Делфа се намира именно в друга Вселена и пътят към нея минава само през хиперпрехода? Нима не ти е интересно това, че представители на другата раса безсмъртни са мъдреците и че планетата Поргорсторсаанд, където е минало твоето детство, е била арена на вселенска битка за изходите от кривопространството към светове от различни нива? Затова именно там те посрещнаха така приветливо — с ракетни удари и стоманени глигани. Нима ти е безразлична съдбата на твоите роднини — Ахамант, който и досега чака завръщането ми, и Хала, загинала на Дарданела при нелепи обстоятелства, и Фрайкс, коварно убит все от същия Солвиц, и Екшен, неволно станал негов агент? Нима не искаш да знаеш същността на устройствата в звездолета „Овен“? Нима?
Язон я слушаше и разбираше, че всички тези въпроси са напълно справедливи, но… Всичко това и много друго продължаваше да го интересува, но не и сега… Идваше му в повече. Просто главата му повече не можеше да поема информация.
— Мамо, Нив-Нив, за Бога (откъде ли изскочи тази архаична фраза)! Искам да науча всичко това, но не сега! Става ли?
— Добре. Но поне няколко думи за нас с баща ти…
— Не — отново рязко се намеси Мета, която виждаше колко измъчен изглежда Язон. — Не и още веднъж не! Днес почиваме! Ако искате, можете да дойдете с нас, но ви моля, никакви сериозни разговори!
Нивела се усмихна още веднъж и каза:
— Добре. Наливайте.
— Мета, интересно, ти колко от това, което се случи днес, успя да разбереш? — попита Язон.
— Всичко разбрах — каза Мета, — но по-добре да говорим за това утре.
— Наистина — съгласи се Язон. Езикът му още го слушаше, но мислите му вече се объркваха. — А днес какво?
— Ами днес очаквам да чуя от теб какво мислиш за нас двамата. Ти и аз. Как ще живеем по-нататък?
Язон мигом изтрезня от този въпрос:
— Ти очакваш да ти направя истинско предложение? Ти, жената от планетата Пир?!
— Да, аз, жената от планетата Пир. И какво от това? Добре познавам обичаите на моя свят. Но по време на последното ни пътешествие ти така често ме наричаше своя жена, или като минимум своя годеница…
— С една дума…
— С една дума, вече съм представена на твоите родители. Струва ми се, в древността това се е считало за задължителен ритуал.
— Считало се е. А ти откъде знаеш?
— Четох много книги за любов. Моите родители навярно са загинали и двамата. За майка ми вече чу, а татко… Дълго време смятах, че това е Кърк… Всъщност никога не съм познавала своя баща. Това нали няма значение, Язон, как мислиш?
— Мета — прошепна той, — колко те обичам, Мета!…
Линкорът „Арго“ отново се приближаваше към орбитата на Пир. Улисани в разговор, те пропуснаха предупреждението за настъпване на безтегловност. Тя дойде внезапно и те бавно, като насън, се издигнаха над леглото и заплуваха из стаята като в брачен танц.