След стотина метра внимателно опипване усилията му бяха възнаградени. Забеляза едва очертаващ се контур на копче, изравнено със стената. Натисна го и се включи някакъв скрит в стената механизъм, два панела се отдръпнаха встрани и в средата на тунела безшумно изплува едноместен транспорт с радващ окото дизайн и удобна седалка. Конкретно такъв модел не беше виждал, но появилото се транспортно средство много напомняше малките коли на магнитна възглавница, използвани на „Арго“ за вътрешни комуникации. Управлението не искаше много умуване, то се оказа стандартно и това още повече зарадва Язон. Само дето липсваше апарат за вътрешнокорабна връзка, вместо него имаше прост ултразвуков предавател.
Като се видя оборудван с достатъчно съвременна техника, Язон първо се върна към маркираната врата-люк. Даде ултразвуков сигнал и преградата се отвори. И толкова. Мета никаква я нямаше. Дълго вика. Опита, но не успя да включи пневмопровода на обратен ход. Налагаше се да продължи търсенето на разумен живот в това бяло безмълвие. Някой беше вложил огромна енергия и средства в това разкошно подземие. Някой ги влага и сега, ако се съди по яркото осветление и безупречната работа на системите. Но защо тайнственият стопанин не обръща никакво внимание на промъкналия се неканен нахален чужденец?
Сега Язон излъчваше ултразвуков сигнал на всеки сто метра. На няколко пъти се отваряха врати към други гаражи с такива транспортьори като неговия. Накрая се отвори ниша с нещо като пулт за връзка. Знаците върху клавишите не говореха нищо на Язон и той започна да ги натиска наред. В повечето случаи екранът оставаше тъмен. Понякога се появяваше картина. Най-често това бяха непознати схеми или ясни цветни изображения на складове, хангари, лаборатории, каюти. И никъде — никой. Нима все пак той се намира на кораб? Вероятно. Но това трябва да е кораб с циклопски размер и не кораб, а цяла космическа станция. Имало е такова понятие в древността. Язон като голям любител на историята беше чел някога за строителството на цели градове в космоса. Ако това е един от тях, къде тогава са обитателите му?
Вече му се струваше, че натиска някои клавиши за трети път, когато на екрана се появи лицето на млад човек с доста приятна външност. Язон се стъписа, но явилият се усмихна и вежливо попита:
— Вашият индивидуален номер, моля.
— Нямам индивидуален номер — честно си призна обърканият Язон.
— Това не е възможно — безстрастно изкоментира младият човек и зададе нов въпрос: — Как попаднахте там?
— През вентилационната шахта на пневмопровода — доложи Язон с цялата искреност, на която бе способен.
Глупаво е да лъжеш противника, когато не само не знаеш неговите карти, но даже и не си успял да чуеш правилата на играта.
— Вашето име? — заинтересува се младежът с все същата идиотска усмивка.
Неговата изкуствена приветливост изобщо не се връзваше с равнодушния студен глас. Впрочем, в охраната попадаха всякакви типове, а това явно беше охранител.
— Моето име е Язон дин Алт — съобщи Язон с достойнство.
— Добре — кимна охранителят, явно доволен от отговора. — Не отивайте никъде, сега ще дойда при вас.
Трудно беше да се откаже на такова любезно предложение. И Язон зачака, като с любопитство поглеждаше часовника си. Във всеки случай си струваше да запомни за колко време ще пристигне този тип.
Пристигна след шест минути със стандартен транспортьор от същата посока, откъдето беше дошъл Язон. Нищо интересно.
— Здравейте — каза той, слизайки от колата.
Едва сега, когато го видя в пълен ръст, а не на екрана, Язон разбра: „Та това не е човек! Това е андроид!“
Такива не се произвеждаха от много отдавна. Преди не по-малко от хиляда години безкрайните спорове за моралния аспект на използването на човекоподобните роботи завършиха с победата на ония, които искаха повсеместната им забрана. Решаващ аргумент бе печалната статистика на ръста на престъпността в световете, където андроидите бяха разпространени особено широко и в съвършенството си достигнали външна неразличимост от хората.
Екземплярът отсреща беше доста примитивен. Дори гласът му го издаваше, а походката, жестовете, маниерите го правеха направо карикатура на човек. Обаче карикатурата носеше радостна за Язон вест:
— Последвайте ме — разпореди се андроидът. — Ще ви съпроводя до господаря.