И надеждите му се оправдаха — в това музейно подземие и роботът се оказа музеен.
Той застина в ужасна поза с пръст, забит в окото, и вече нямаше възможност да пречи на действията на Язон. А вратата, водеща към доктор Солвиц, се оказа отключена.
Само дето кабинетът беше празен. И, за разлика от подредената приемна, изглеждаше абсолютно занемарен. Преди половин час прочутият доктор едва ли се е намирал тук, при това страшно зает. Но един съществен детайл привлече погледа му и направи безпредметно изучаването на обстановката и писалището на изчезналия стопанин.
В стената от библиотечни рафтове се виждаше тайна врата и тя бе леко открехната. Стопанинът или не той, но някой сравнително неотдавна беше излязъл оттук. Може би току-що!
Вратата водеше в тесен полутъмен коридор, задръстен с купчини хартия, в които Язон няколко пъти се спъна и едва не падна. Интуицията му подсказваше, че трябва да побърза. Крив и дълъг като черво, коридорът напълно закономерно завършваше с шлюз, над който мигаше надпис: „Внимание!“ и светеща стрелка сочеше към шкафче със скафандри. Вероятно отвъд е откритият космос. Нищо чудно. Тайните тунели във всички векове са отвеждали бегълците извън замъка, квартирата, града или космическия кораб.
Наложи се да замени своя доста износен и вече отдавна нехерметичен скафандър с нов, любезно предоставен от загадъчния доктор Солвиц. И най-трогателното беше, че всеки костюм се оказа окомплектован с напълно зареден лазерен пистолет. След пирянския той изглеждаше малко тежичък и неудобен, но все пак никак не беше лошо. Язон загуби почти минута за неизбежното прехвърляне на най-ценните за него вещи от старите в новите джобове: аптечката, фенера, цигарите и други подобни.
Когато вратите на шлюза се отвориха, той даже не обърна внимание на това, че от другата страна не е безвъздушно пространство. Той се озова в огромния хангар и в този момент от стартовата площадка излетя малък универсален катер, еднакво годен за полет както в атмосфера, така и във вакуум.
Доктор Солвиц бягаше. Учудващо гостоприемен стопанин, но се държеше просто дилетантски. Правеше глупост след глупост. Нима това е преследване? Някаква игра на аванси — та нали тук има още един такъв катер. И ще бъде странно, ако не е зареден с гориво… Естествено, резервоарът беше пълен догоре.
— Е, хайде, доктор Солвиц — произнесе Язон, — да видим сега кой от нас по-добре управлява малък катер!
Десета глава
Хангарът имаше само един изход — през големите врати, които, разбира се, никой не беше блокирал. Щом катерът се доближи те се отвориха автоматично и на Язон въобще не му се наложи да намалява скоростта, така че скоро летеше под все същото, обвито в облаци, мътносиво небе. Хангарът стоеше почти на ръба на пропаст, неочаквано висока за такава миниатюрна планетка, а под машината се простираше безкрайна зелена равнина, разрязана на две почти равни половини от тънко синьо змийче — река, явно извираща от планинския каньон. Но на Язон не му беше до красиви пейзажи. Летящият отпред катер остро зави и стремително се заиздига нагоре и вляво. Язон изравни курса си с беглеца и поведе своята машина по-ниско и по по-плавна траектория. Тъй като другият катер както и преди се издигаше все по-нагоре, можеше да се предположи, че възнамерява да се скрие в облаците. Подобен номер би бил прекалено наивен. Всички прибори пред Язон работеха и единственият метален предмет на екрана на локатора светеше като съвсем ясна точка. Явно беглецът му готвеше някаква хитрост. Например да навлезе в зоната с плътна облачност и веднага да включи антипеленгаторно устройство. „Виждали сме всякакви хитреци!“ — усмихна се вътрешно Язон. Но хитрецът взе да се държи повече от странно: изплува от почти непрогледната пелена и рязко започна да се снижава, сетне се издигна и пак повтори маневрата няколко пъти, докато Язон, с цел да пести гориво, престана да го следва по петите, убеден в завръщането на бягащия катер. Накрая, поел курс над повърхността, доктор Солвиц, ако, разбира се, това беше той, разви максимално възможната в тази атмосфера скорост. В извънредни ситуации вероятно би могъл и повече, но тогава корпусът би се нажежил и външните датчици на повечето прибори щяха да изгърмят или да се стопят, в резултат на което полетът би станал, меко казано, некомфортен. За щастие, до това не се стигна.