Единадесета глава
Когато всички, напълно объркани от получената заповед, се разотидоха по каютите на „Арго“, Ривърд Бервик помоли Кърк да остане.
— Господин Кърк, вашият авторитет сред пирянците е доста висок, ако съм разбрал правилно. Затова като представител на Специалния корпус искам да знам вашето лично отношение към събитията. Разберете, че не бихме искали да имаме вътрешен враг тук, на кораба, още повече такъв като вас! Формулирайте всичко, с което не сте съгласен, пък аз ще се опитам да изгладя нашите противоречия.
— Добре — съгласи се Кърк. — Слушайте. Преди всичко, не разбирам смисъла на заповеди от вида: не предприемайте никакви действия, не пипайте нищо, нищо не говорете, докато…
— Това беше заповедта към екипажа на кораба и делегатите на Консорциума, за вас има други разпореждания.
— Разбрах — кимна Кърк, — но преди да ми ги предадете, искам да ви напомня, че аз съм един от тези пирянци, които първи осъществиха връзка с другите светове на Лигата и, ако позволите, по съвместителство изпълнявам и длъжността президент, и длъжността държавен секретар на своята планета. Затова съм добре запознат с нормите на междупланетното право. Съгласно много отдавна приетата и неотменяна досега от никого декларация лидерите на всички планети-членове на Лигата имат абсолютно равни гласове независимо от технологичното ниво и броя на населението.
— Вие сте абсолютно прав, Кърк, но защо го казвате? — предпазливо попита Бервик.
— Ами защото Специалният корпус не може да поставя интересите си по-високо от интересите на Лигата или — подчертавам! — по-високо от интересите на всяка планета поотделно, защото Лигата е не нещо друго, а доброволно обединение на независими светове.
— Учили са ви добри юристи, Кърк — не беше ясно дали искрено го хвали, или го иронизира Бервик. — Но именно по този въпрос грешите. Специалният корпус няма собствени интереси — защитава само интересите на Лигата, защото е създаден именно за да може в екстраординарни ситуации да поема пълната отговорност. Със сигурност ви е познат терминът „извънредни пълномощия“. Когато става дума за спасяването на цялата цивилизация, ние сме принудени да направим известни жертви. Нима като завоювахте планетата Щастие вие мислехте за Декларацията за човешките права? Лигата на световете ли ви даде разрешение за убийството на Темучин? Или, може би, лично Язон дин Алт?
— Такива разрешения дава само собствената съвест — отсече Кърк яростно.
— Ето! — зарадва се Бервик. — За това и говоря! Стига сме предъвквали юридически основания и формални оправдания. Разгледайте проблема по човешки. Всеки политик — а и вие сте политик, Кърк — рано или късно се сблъсква със ситуация, при която на везните натежават не само парите, но и живота на хората. Политиката не е занаят за хора със слаби нерви и някой трябва да се занимава с нея. Някой просто е длъжен да спасява цивилизацията.
— Извинете — не разбра Кърк, — но, според мен, днес всичко е тъкмо обратно — вие излагате на риск цялата цивилизация заради живота на един човек, колкото и да е близък той на мен и всички пирянци.
— Не е съвсем така — меко възрази Бервик.
— Какво значи „не е съвсем“?
— Помислете сам, Кърк. Първо, известен риск има и в самото унищожаване на астероида — ние все пак не знаем какво има вътре в него и второ, това което вече знаем, представлява едно напълно преодолимо зло. Гответе се за локални взривове на повърхността и стрелба по събуждащи се чудовища. Ще ги допуснем по-близо до звездата FG13-9. Има мнение, че едва тогава ще можем да осъществим нормален контакт с предполагаемите разумни обитатели на астероида.
— Чие е това мнение? — запита войнствено Кърк.
Бервик доста дълго мълча и заговори едва след като запали поредната цигара.
— Можете ли да пазите тайна, Кърк?
Въпросът беше неочакван и този път Кърк забави отговора.
— Досега никой не ми е поверявал, но мога да удържа на думата си, това е сигурно.
— Чудесно, Кърк, защото това, което ще ви кажа сега, трябва да остане само между нас.
Бервик щракна в джоба си с някакъв прибор и Кърк се почувства като заговорник от старинен роман, каквито беше чел в далечното си детство. Сега двамата бяха обгърнати от слабо проблясваща, звукоизолирана сфера. Извън нея всичко се виждаше изкривено и размазано. Очевидно предполагаемият шпионин не би могъл да прочете думите на Бервик и по устните. С подобно ниво на секретност Кърк не се беше сблъсквал никога през живота си.