— Сигналът, получен от астероида в момента на злополучното приземяване, беше разшифрован от нашите специалисти почти веднага. По-точно — не се е налагало да го дешифрират. Той беше разпознат. Нека Стан още си поиграе с разшифровката, това даже е интересно. Но ние знаем точно кой е изпратил сигнала. Чакахме това съобщение дълги години. И ето сега доктор Теодор Солвиц се обърна лично към Язон дин Алт.
— Кой е доктор Солвиц? — нямаше как да не попита Кърк.
— Доктор Солвиц е един от най-знаменитите древни учени от Старата Земя. Преди хиляди години той е получил тайното знание и с тази тайна напусна нашата Галактика. Мнозина считаха, че си е отишъл завинаги, но ние знаехме, че такива като него винаги се връщат.
— Какъв род знание притежава доктор Солвиц?
— Вижте, Кърк, засега не мога да ви кажа това.
— Добре, а кога бе създаден Специалният корпус? Припомнете ми, Бервик.
— Преди около три века. Но аз разбирам накъде клоните. Не питайте повече за доктор Солвиц, аз наистина ви съобщих всичко, което можех.
— Тогава имам въпрос на друга тема — не мирясваше Кърк. — Защо още на Пир не обяснихте чий представител сте?
— Но това е елементарно, приятелю мой! Язон дин Алт би решил, че го търсят заради хазартни истории и щеше да се опита да избяга.
— А не го ли разследвахте наистина?
— Като велик мошеник — не, разбира се. Кълна ви се. Всички обвинения, предявени на Касилия, на планетата Мехаут и в десетина други светове, отдавна са снети именно по наша заповед. Мисля, че информацията, която ви дадох днес, е повече от достатъчна. А сега, вървете и работете. Това не е заповед. Това е моето пожелание.
И Ривърд Бервик се усмихна открито и естествено. Кой да предположи, че е способен на това?!
Подготовката за война с астероида беше завършена след около три часа. Няколко хиляди плаващи мини бяха разположени над местата с най-голямо струпване на кошмарните замразени същества или устройства (всеки ги наричаше според вкуса си), а гъстата мрежа от орбитални спътници бе програмирана за автоматична стрелба по всеки предмет, издигащ се от повърхността. Но цялата тази смъртоносна техника засега не беше включена, защото Кърк реши да прави нов десант върху астероида.
Авантюристичната концепция на Специалния корпус за установяване на контакт едва след като започне топенето на ледовете — т.е. едновременно с воденето на военни действия, не можеше да се хареса на преживелия не една война пирянец-ветеран. Затова реши да поведе лично последната експедиция, а дали това щеше да е разузнаване с бой, или просто пореден опит за пробиване на стена с глава, не го вълнуваше особено. Най-много мразеше да стои без работа и да изчаква!
Да съпровождат по-старшия си другар бяха извикани Стан и Клиф. И без имити! Защото всички вече бяха убедени, че да се крият зад гърба на роботите е все едно да се пазят от куршуми с чадър.
Кацнаха до същата падина, която преди ден се бяха опитали да атакуват изчезналите им събратя. И, естествено, не откриха никакви видими следи на вход. Отначало. По-късно, планомерно задълбавайки в леда, стигнаха до това, за което си заслужаваше да рискуват.
Повече от стотина квадратни метра замразена площ се оказаха чисти, в леда нямаше никакви кошмари, боклуци, а на десетина метра дълбочина приборите категорично отчетоха наличие на голяма маса чист метал. Ето я тайната на повишената гравитация! И накрая, под поредния изрязан слой, хиперледът изведнъж се надигна и започна да се издува като балон. Нещо огромно и силно напираше отвътре. Непобедимата черна сянка не беше показвала досега такова поведение. Нападайки имитите и катера, петното от мрак се беше задоволило само да напука горния слой обикновен лед. А се беше измъкнало точно оттук!
Инстинктът е по-силен от разума — тримата пирянци отскочиха към стените на изкопаната котловинка и насочиха пистолети към зловещата издутина, готови за кръстосан огън. А всеки, който вече беше запознат със свойствата на хиперледа, можеше да предположи, че след не повече от секунда в светлината на монтираните в шлемовете им прожектори ще се появи нещо. И още по-лесно можеше да се досети, че пистолетите ще се окажат безсилни пред това нещо.
Дванадесета глава
— Хапнах малко от някаква кашичка от тубичката с храна на скафандъра, за да не я обиждам, но си признавам, че зверски ми се яде нормален бифтек! — съобщи Язон в уреда за ретранслация.