Оказа се, че все пак познава господин Уейн. Беше го виждал само един път през живота си, а го бе познал веднага. Има и такива лица, които не блестят с нищо особено, но въпреки това се запомнят.
Уейн беше напълнял, оплешивял, лицето му сякаш бе потъмняло, но като цяло си бе останал все същия хлъзгав тип с потайни маниери. Допреди няколко години беше само един заместник-директор на една малка и скромна банка на края на града. Тогава лично бе проверил автентичността на всичките двайсет и седем милионни кредитни банкноти, връчени от Кърк на Язон, и една беше разменил на банкноти по хиляда. Особено релефен изплува споменът за онзи момент от онзи отдавнашен ден, в който начинаещият банкер с пребледняло лице поемаше от Яон дебелата пачка с банкноти с такава висока деноминация. Беше повече от ясно, че до онзи момент не му се беше случвало да държи толкова пари, които да му принадлежат поне отчасти. Всичко от онази паметна вечер отдавна беше история. Господин Уейн по всяка очевидност беше станал мултимилионер, дори и възможно милиардер, величаейки се сър Роджър Уейн, но навикът да пребледнява на нервна почва така и не го беше напуснал.
При вида на Язон смуглото му лице придоби неестествен сиво-виолетов цвят, а вече чисто лилавите му устни се разтвориха в една още по-неестествена и поради това много неприятна усмивка.
— Как се радвам да ви видя на нашата планета!
Възклицанието му определено не можеше да се счита за фалшиво, но Язон с чиста съвест го определи като двусмислено.
Той се усмихна едва доловимо в отговор и леко наклони глава, както го изискваше етикетът. Мета обаче не признаваше никакви етикеции и кръвта й почна да кипи.
— Помня, помня, как ви предложих да оставите парите в нашата банка, а вие скромно ми отговорихте «не сега». Помня, помня — буквално изблея сър Роджър. — Е, какво, значи днес му е времето, така ли, господин динАлт? Станали сте богати, нали така? И ние забогатяхме. Какво ще кажете за едно взаимноизгодно сътрудничество?
— Не изключвам и такъв вариант — вежливо отвърна Язон. — Но ние със съпругата ми не сме дошли за това. Освен това пари в банката ви бих могъл да вложа без изобщо да бия такъв дълъг път, като го сторя чрез междузвездната компютърна мрежа. Днес ме интересуват обстоятелствата от неотдавнашното нападение срещу казиното «Касилия» и вашите съображения относно местопребиваването на Хенри Морган. Обезателно ще го арестувам и ще го принудя да върне заграбеното. Като си плати и моралните и материални компенсации. Имате ли представа колко е това?
— Още десет милиарда — каза Уейн.
Сумата се стори малко големичка на Язон, но той запази мисълта за себе си.
— Добре. Значи Морган ще ви върне двайсет и пет милиарда.
Уейн само снизходително се усмихна, въздържайки се за момента от коментар.
— Вашите двайсет и пет милиарда непременно ще ви бъдат върнати — повтори Язон, като наблегна на думата «непременно». — Какъв ще ми бъде дялът в този случай?
Отговорът последва моментално.
— Двайсет процента.
— Това е несериозно — възрази Язон. — Петдесет.
— Двайсет и пет — предложи Уейн.
— Петдесет.
— Трийсет и три и това е последната ми дума.
— Петдесет — повтори още веднъж Язон.
Уейн накрая не можа да сдържи смеха си.
— Язон, вие сте много проницателна личност. За миг само съобразихте, че тези петнайсет милиарда на казиното бяха именно моя собственост. Не чувствате ли в такъв случай, че аз ни на йота не вярвам в сериозността на предложението ви, а още по-малко в успеха на подобно мероприятие. Да нямате намерение да се изправите на жалкото си корабче срещу цялата пиратска армада?
— Гоподин Уейн! — оскърбено възкликна Мета. — От жалката ви избичка и най-крупният кораб ще ви се стори нищожен. Възможностите на моя транспортен кораб са сравними с тези на боен кръстосвач от среден мащаб.