Язон запали цигара колкото заради играта (макар че елементът удоволствие също присъстваше) и се обърна към Мета.
— Хайде обсъдим какво ще правим. Май до този момент не съм споделял с теб, че възнамерявам да се запозная с Морган по-отблизо, дори да го предразположа към себе си, да го опозная отблизо, и после вече да го натикам в капана. Мислех и върху едни, да кажем, по-силови варианти, но вече след разговора с Уейн разбрах, че можем да действаме само с хитрост. Двамата с теб трябва да се внедрим в бандата му. Така се е наричало това откак свят светува. И ако Морган повярва в искреността на нашите намерения, победата ще е наша.
— Не се съмнявам в актьорските ти способности — отвърна тя, — но според мен, всичко ще зависи от това, знае ли той откъде сме и какво представлява планетата Пир.
— Права си, всеки, който познава пирянците лично, ще е наясно, че те никога не могат да станат разбойници и грабители. Но… Тук, на Касилия, народът е удивително сив, като според мен дори и господин Уейн никога не е чувал за Света на смъртта, а пиратите, които знаят само да грабят наред, едва ли ще блестят с по-обширна ерудиция. Освен ако някога някои легенди за планетата Пир не са стигали до ушите им. Например, твърде е възможно да са дочули с чия помощ адмирал Джукич е разбил Звездната им орда близо до Земята. Но легендите с това са и известни, че почти цялата достоверна информация е изкривена до неузнаваемост, така че едва ли могат да представляват заплаха за операцията ни.
— Е, да се надяваме, че си прав — кимна Мета. — Тук обаче нещи ми се струва задушно. Честно да ти кажа, с удоволствие бих се върнала в удобното си кресло.
— Не възразявам. Вече изложих най-важното. Не забравяй за ролята ни, тъй като сме бандити, имаме си неприятности с властите, и затова искаме да се съберем с Морган, защото той е сила. Не го забравяй и успехът няма да ни изневери.
Лицето на Мета изведнъж стана отвлечено. Тя се замисли за нещо свое.
— Язон, спомням си за какво исках да те питам още по пътя до Касилия. Само ми отговори честно: защо въобще летяхме дотук? Специалната версия, предназначена за Роджър Уейн, мен не ме устройва.
Язон запали втора цигара и дълго мълча.
— Ако трябва да съм честен, и на мен самия не ми е съвсем ясно — произнесе накрая той. — Интуицията и по-рано ми подсказваше, че решението на загадката на Пир трябва да се търси някъде много далеч, възможно, дори и в друга Вселена. Но сега… Разбираш ли, сега страшно ми се иска отново да открия звездолета «Овен» и родителите си. Твърде малко успях да разбера за тях и себе си.
— Ето! — възкликна Мета. — Ти се опитваш да заблудиш сам себе си. Накрая си призна.
— Но, мила… кой друг, ако не родителите ми, ще ни помогне да се доберем до Солвиц, а той на свой ред знае много за тайните на Пир. Убеден съм, че знае…
— Стоп — прекъсна го Мета. — Аз например изобщо не съм уверена в това, което казваш. Виж обаче главното — какво става. Отначало ти скачаш слепешката в движение в кораба на някакъв умопобъркан, и аз по едното чудо успявам да се измъкна полумъртъв от заспалата планета Апсала. После, без да сме решили проблемите си, се втурваме да усвояваме планетата Щастие. После, след като побеждаваме Звездната Орда и получаваме в ръцете си линкора «Арго», се опомняме и се връщаме в родния си свят. Сега отново, без да сме разрешили нищо докрай, пак се хвърляме на кънда в дивия, за да се сражавме с астероида от отвъдното на Солвиц. Решението на зловещите ни тайни по някакъв чудесен начин се оказва именно там. Сякаш почти сме се докопали за опашката късмета си. Тук обаче и става ясно, че добитите от Солвиц знания всъщност ги няма. Кристалите съхраняват информацията, но не успяваме да я разчетем извън пределите на библиотеката на Солвиц. Трябва отново да построим същия такъв изкуствен астероид или отново да открием онзи същия, дето се измъкна в чуждата Вселена. Обаче вместо да се захванем точно с това, ние изведнъж отново хукваме заради теб в центъра на Галактиката да търсим загадъчния Златен Виторог. С огромни трудности се добираме до него и абсолютно лекомислено оставяме да ни се изплъзне. И когато накрая Арчи е на косъм да реши проблема с Пир по най-обикновения начин, сиреч по чисто научен път, изведнъж, ни в клин ни в ръкав, в живота ни нахлува Хенри Морган. И с неговата помощ, както сега става ясно, ти се каниш да откриеш родителите си и Златния Виторог, тоест звездолета «Овен». Правилно ли съм схванала?