Рес, другият висш ръководител на планетата, също не възразяваше срещу новата идея на Язон, макар и да я считаше за прекалено екстравагантна. И наистина, за какво му беше на един от знаменитите играчи на Галактиката, забогатял по-бързо от всякакви банкери и индустриалци, побеждавал с гъвкавия си ум и хитрост цели планети, да смени изведнъж романтичното амплоа на междузвезден бродяга и новата почетна длъжност на научен ръководител с професията на частен детектив? Та нали не го правеше заради това, за да удиви всички? Обаче, по всяка вероятност, почтеният старец Рес не случайно беше приет в Обществото на гарантите на стабилността и беше станал безсмъртен преди Язон и Кърк; мъдростта му надвишаваше тази на повечето хора. И сега някак си по своему бе разбрал смисъла от полета до Касилия. Бе разбрал, но без да го сподели с никого. Изпращайки Язон и Мета в далечния път, той тайнствено, но с добрина, се бе усмихнал. А и никой друг не бе дошъл да ги изпрати до кораба. Пирянците бяха раса, лишена от сантименталност и любопитството не спадаше към недостатъците им.
Язон издаваше по радиото последните заповеди до подчинените си в научния център докато все още летяха над джунглите на универсалната транспортна ракета, а на космодрума Велф, още след като стъпи в кораба, даде заповед за старт без да губи дори и секунда.
Искаше му се вече да са стигнали Касилия. Така жадуваше за това, че дори и не си направи труда да поиска справка за текущото състояние на планетата. А навярно си струваше. Та нали някога там го бяха произвели в престъпник, и чак след време се бе превърнал в герой — Язон Трите Милиарда, името се използваше като безплатна реклама на казиното «Касилия». По-късно някой си Майк Саймън заплашваше да го даде под съд и на смъртно наказание именно на Касилия. Какво ли представляваше тази Партия на правдата (или Партия на истината?), която представляваше стоварилият се върху него безумен Саймън? Язон бе забравил на времето да уточни, в онзи момент изобщо не му беше до това. А ето че сега това можеше да се окаже от изключителна важност. Какво ли ако на планетата бяха дошли на власт именно «правдоискателите»? Каква ли участ бяха приготвили на неканения гост? Не беше трудно да се досети човек. Но и рискът определено си струваше! Интуицията му на препатил играч подсказваше, че на тази планета няма да се занимават с ареста му. Прекалено много години бяха минали. Колко бяха всъщност? Не можеше да си спомни точно. След това се опита да си припомни дали не му беше известно нещо, каквото и да е, за последвалите събития на Касилия. Дали не беше поглеждал в съответния том в библиотеката на Солвиц? Май че не.
В бързината бе забравил да вземе със себе си микродискове със справочна информация, освен това лекият транспортен кораб «Темучин» не беше снабден с хиперпреходен предавател. И сега, когато вече летяха в специален режим с твърдо зададен курс към Касилия, а изходът от хиперпространството се планираше в пределно допустима близост до планетата, явно не оставаше възможност за запознаване със ситуацията. В този полет Язон на първо място икономисваше времето, а всичко останало просто бе изскочило от главата му.
Общо взето, дните и нощите се налагаше да прекарват по традиционния начин. Деликатесите на борда на «Темучин» бяха в изобилие, хубавите напитки също, забавните програми на дискове внасяха необходимото разнообразие в космическия бит, а и взаимната им компания още не им беше омръзнала. Една особеност придаваше на близостта им нещо ново, съвършено различно от ситуацията до този момент между двамата: те бяха сгодени. И каква дума само! Направо самата древност лъхаше от него. След като вече бяха сгодени, искаше им се да отидат и да венчаят в някой храм. В кой точно обаче? Дали не в храма на Великия Дзевесо? Язон обичаше историята, знаеше много от нея, но за съжаление, не беше специалист в подробностите на религиите.
«Един Господ ги знае тия религии!» помисли си Язон и се усмихна на неочаквания каламбур. Главното беше, че и на двамата им беше хубаво заедно. Винаги, и сега, в тези четири дни и три нощи, ако ги приведеше към условно земно време.
А ето че в последния ден, когато бордовият компютър обяви, че до изхода от режима на хиперпространствен преход остават осем часа, и на двамата изведнъж им стана тъжно; дали умората от безделието не ги беше отегчила, или някаква вселенска печал се бе покраднала в сърцето на всеки от двамата. И след поредната чаша пенливо алтаирско заговориха женихът с невестата за вечното, тоест не просто за любовта един към друг, а за любовта във философски смисъл, за живота и смъртта, за доброто и злото, за красотата и целесъобразността, за познаваемостта на окръжаващия свят.