— Как тъй да не съществува Истина? — Мика претегляше мисълта в ума си. — Сигурно не го казваш сериозно. Галактиката е изпълнена с Истината; тя е пробният камък за Живота. Тъкмо тя разграничава Човечеството от животните.
— Няма нито Истина, нито Живот, нито Човечество. Във всеки случай не и с главни букви, както ти и твоите подобни ги пишете. Тези неща не съществуват.
Върху челото на Мика се появи бръчка от старанието му да се съсредоточи.
— Поясни какво имаш предвид — каза той. — Изразяваш се доста смътно.
— Не аз, а ти се изразяваш смътно. Създаваш реалности там, където те не съществуват. Истината с малко „и“ е описание, връзка, начин да се определи един изказ. Просто семантично средство. Докато Истина с главно „и“ вече е въображаема дума, шум без съдържание. Маскирана е като съществително име, но зад нея не стои нищо за обозначаване. Тя е лишена от всякакъв смисъл. Когато изричаш „Аз вярвам в Истината“, в действителност казваш „Аз вярвам в нищото“.
— Ти си в невероятна заблуда — запротестира Мика, като се наклони напред и размаха пръст. — Истината е философска абстракция, един от двигателите, които съзнанието ни е използвало, за да ни издигне над животните, доказателство, че не сме твари, а същества от по-висш порядък. Тварите могат да бъдат истинни, но те самите не познават Истината; също както имат зрение, но не са способни да съзрат Красотата.
— Брр! — потърси си Джейсън. — С теб е невъзможно да се приказва дори, камо ли да се изпита наслада от смислена размяна на мнения. Изобщо не говорим на един и същ език. Но да забравим за момента кой е прав и кой крив, и да се върнем към основите на материята — поне да се споразумеем относно значението на термините, които използваме. Като начало можеш ли да дефинираш разликата между „етика“ и „етичност“?
— Разбира се — троснато отвърна Мика, но в очите му припламна искрица удоволствие от предвкусваното словесно кръстосване на шпаги. — Етика е дисциплината, която изучава кое е добро и кое лошо, кое е справедливо и кое нечестно, в какво се състои моралният дълг. Докато етичността обхваща нормите или идеалите на дадена група или общност.
— Похвално. Виждам, че си прекарал много нощи в космическия кораб със заровен в книгите нос. Искам разликата между тези две понятия да ти бъде напълно ясна, защото там именно се корени проблемът в общуването помежду ни. Етичността е неразривно свързана с определено общество и разглеждана изолирано от него, губи своето значение. Съгласен ли си?
— Всъщност…
— Хайде, хайде. Длъжен си да се съгласиш след дефиницията, която сам даде. Етичността в дадена общност е едно твърде широко понятие, обхващащо разновидностите на общуване между нейните членове. Нали така?
Мика неохотно кимна.
— След като се уточнихме по този въпрос, да минем нататък. Етиката, пак според твоята дефиниция, би трябвало да се занимава с безбройно число общества или групи. Ако съществуват абсолютни закони на етиката, те ще са тъй генерални, че да са приложими за кое да е общество. Един закон за етиката би трябвало да е също така универсален като закона за всемирното притегляне.
— Не ми е съвсем ясно.
— Така и очаквах. Хора като теб, които постоянно бърборят за универсални закони, никога не се замислят за същността на понятието. Познанията ми по история на науката са малко смътни, но съм готов да се обзаложа, че първият измислен някога закон за гравитацията е гласял, че телата падат с такава и такава скорост и получават такава и такава степен на ускорение. Това не е никакъв закон, а просто наблюдение, което дори не е изчерпателно, ако не се добави фразата „на тази планета“. На планета с друга маса наблюдението ще бъде различно. Истинският закон за гравитацията е формулата F = G¤(M1.M2/D^2) и тя служи да се изчисли гравитационната сила между две тела, където и да се намират те. Това е начинът да се изразяват фундаментални и неизменяеми принципи, които важат при всякакви обстоятелства. Ако ще има истински закони на етиката, те трябва да притежават същата универсалност. Да могат да се прилагат и на Касилия, и на Пиръс, и на всяка друга планета, във всяко съществуващо общество. Онова, което тъй високопарно зовете — с главни букви и екот на фанфари — Закони на Етиката, не са никакви закони, а просто племенни порядки, аборигенски наблюдения, стъкмени от неколцина пастири в пустинята, колкото да въведат ред в къщата или палатката си. Тези правила не могат да имат универсално приложение, дори ти го разбираш. Помисли си за различните планети, на които си бил, и за всички чудати и прекрасни начини, чрез които хората осъществяват своето общуване. Би ли могъл да си представиш десет правила на поведението, които да са в сила за всички тези общества? Невъзможна задача. Но се обзалагам, че си имаш десет правила, на които искаш аз да се подчинявам. И ако едно от тях е забраната да се изричат молитви пред сътворени от човешка ръка идоли, представям си колко универсални са останалите девет. Старанието да ги прилагаш навсякъде, където отидеш, ни най-малко не те прави етичен; по-скоро си на път да изнамериш особено оригинален начин за самоубийство.