— Държиш се оскърбително.
— Надявам се да е така. Щом не мога да ти въздействам по друг начин, може би оскърблението ще те отърси от моралното вцепенение, в което си изпаднал. Как си позволяваш да помислиш дори, че можеш да ме съдиш, задето съм задигнал пари от казиното на Касилия, когато аз просто се съобразявам с техния собствен морал? Те уреждат мошенически хазартни игри, значи според местната етичност непочтеният хазарт не е извън нормите. И така, аз ги измамих, съобразявайки се с техните норми. А ако в същото време те са прокарали закон, според който измамата в хазарта е подсъдна, то неетичен е законът, а не измамата. И щом ти ме връщаш там, за да бъда съден по този закон, ти си неетичен, а аз съм беззащитна жертва на един зъл човек.
— Сатанинско изчадие! — избухна Мика, изправи се рязко и нервно закрачи напред-назад, като възбудено сплиташе и разтваряше пръсти. — Искаш да ме объркаш с твоята семантика и тъй наречената ти етика, която е чисто и просто опортюнизъм и алчност. Има и Висш закон, който не може да бъде оспорван…
— Това е невъзможно твърдение и аз ще ти го докажа. — Джейсън посочи към книгите на стената. — Ще ти го докажа със собствените ти книги, с онова леко четиво там, на рафта. Не със съчиненията на Тома Аквински, много са дебели. Но с онова малко томче, на което пише Лул. Това да не е „Книга за рицарството“ от Рамон Лул?
— Ти знаеш тази книга? Чел си Лул?
— Естествено — отвърна Джейсън с леко пресилена небрежност, тъй като освен въпросната книга не си спомняше да е чел нещо друго от произведенията на полицата: необичайното заглавие се бе запечатало в ума му. — Дай да я погледна и ще ти докажа мисълта си. — Думите му прозвучаха съвсем естествено и никой не би отгатнал, че тъкмо този момент той така грижливо бе подготвял. Отпи от чая, без да издава обзелото го напрежение.
Мика Самон свали книгата и му я подаде.
Додето разгръщаше страниците, Джейсън промърмори:
— Да… да, идеален пример. Почти напълно съвпада с твоя начин на мислене. Обичаш ли да четеш Лул?
— Той е великолепен! — отвърна Мика с блеснали очи. — Във всеки ред се чувства Красотата и човек се натъква на Истини, забравени в суетнята на съвременния живот. При него се постига примирението между Мистичното и Конкретното, доказва се, че двете са взаимно свързани. Чрез символи той обяснява всичко по пътя на чистата логика.
— Той съвършено нищо не доказва — натъртено произнесе Джейсън. — Само изобретява игри на думи. Взема една дума, прикача й абстрактна и нереална стойност, след което се залавя да доказва тази стойност, отнасяйки я към други думи със същия фалшив произход. Неговите факти не са факти, а безсмислени звуци. Това е ключовият пункт, по който моята и твоята вселена се различават. Ти живееш в свят от кухи, лишени от значение факти, които не съществуват реално. Моят свят съдържа факти, които могат да бъдат претегляни, проверявани, свързвани по логически път с други факти. Моите факти са непоклатими и неоспорими. Те съществуват.
— Покажи ми един от непоклатимите си факти — подкани го Мика. Сега гласът му беше по-спокоен от този на Джейсън.
— Виж там — посочи Джейсън една голяма зелена книга на рафта. — Тя съдържа факти, които дори ти ще признаеш за истински. Ако не е така, ще изям всичките й страници една по една. Подай ми я.
Говореше сърдито, впускаше се в прекалено дръзки твърдения и Мика падна право в капана. Той подаде книгата на Джейсън, като я държеше с две ръце, защото беше дебела, тежка и с метална обковка.
— А сега слушай внимателно и се опитай да разбереш, макар да ти е трудно — рече Джейсън и отвори книгата. При това обвинение в неинтелигентност Мика се подсмихна накриво. — Това е междузвезден справочник и е пълен с факти. Погледни сега екрана с траекторията и ще разбереш мисълта ми. Виждаш ли зелената хоризонтална линия? Това е курсът ни.