— След като корабът е мой и аз го управлявам, няма начин да не го зная — отвърна Мика. — Да чуем доказателството ти.
— Следи мисълта ми — каза Джейсън. — Ще се опитам да го обясня простичко. И тъй, червената точица на зелената линия обозначава местонахождението на кораба. Цифрата горе на екрана е следващият по-важен пункт по пътя ни, място, където гравитационното поле на дадена звезда е достатъчно силно, за да бъде регистрирано в открития космос. Цифрата е кодът на звездата. БД89-046-229. Намирам я в справочника. — Той бързо прелисти страниците. — Ето я. Няма име. Има цял ред от кодови символи обаче, които дават доста информация за нея. Малкият символ означава наличието на планета или планети, годни за обитаване от човека. Само не е упоменато дали там живеят хора.
— Накъде биеш? — попита Мика.
— Имай търпение. След миг ще разбереш. Погледни сега екрана. Приближаващата зелена точка върху линията на курса е ТМБ — Точката на максимална близост. Когато червената и зелената точка съвпаднат…
— Дай тук книгата — заповяда Мика и пристъпи към него, усетил, че става нещо нередно. Но закъсня.
— Ето ти доказателството — викна Джейсън и стовари тежката книга върху сложната апаратура зад екрана. След нея мигом запрати и другия том. Припламнаха искри, разнесе се пукот от серията къси съединения.
Мика изстена от болка, прострян на пода от рязката промяна в скоростта. Здраво вързан за креслото, Джейсън се мъчеше да преодолее гаденето и да не изгуби съзнание. Докато Мика се опитваше да се изправи на крака, Джейсън се прицели внимателно и запрати подноса със съдовете право върху пушещите остатъци от компютъра.
— Ето ти го факта! — повтори тържествуващо той. — Неоспорим и железен. Няма да ходим на Касилия.
3.
— Ти унищожи и двама ни — каза Мика с изопнато и пребледняло лице, но овладял гласа си.
— Не съвсем — весело го поправи Джейсън. — Унищожих устройството за определяне на траекторията, тъй че няма как да стигнем до друга звездна система. Но с управлението всичко е наред — можем да кацнем на някоя от тези планети. Сам видя, че има поне една годна за обитаване.
— Където аз ще отстраня повредата и ще продължим пътуването си към Касилия. Ти пак нищо не печелиш.
— Може би — с престорено равнодушие изрече Джейсън, защото нямаше ни най-малко намерение да продължи към Касилия, каквото и да си мислеше Мика Самон.
Противникът му явно бе стигнал до същия извод.
— Постави си ръката на подръчника — нареди той и отново я стегна с автоматичния ремък.
В същия момент корабът рязко измени посоката си и Мика залитна.
— Какво беше това? — попита той.
— Аварийният контрол. Главният компютър е установил, че нещо на кораба не е в ред, и е поел управлението. Можеш да отстраниш действието му чрез ръчното управление, но все още не е нужно да си правиш този труд. Корабът ще се справи по-добре, отколкото който и да е от нас двамата — има си достатъчно датчици и съхранена информация. Ще открие планетата, която ни е нужна, ще състави курса и ще стигне дотам с минимален разход на време и гориво. Когато навлезем в атмосферата, можеш да поемеш ръчното управление и да избереш място за кацане.
— Вече не вярвам на нито една твоя дума — мрачно заяви Мика. — Ще поема управлението и ще изпратя съобщение на аварийната честота. Все някой ще го чуе.
Той тъкмо понечи да тръгне напред, когато корабът отново рязко се наклони и всички светлини изгаснаха. В тъмнината се виждаше как вътре в командния пулт святкат пламъци. Последва съскане на пяна и те изчезнаха. Със слабо мигане се включи аварийното осветление.
— Не биваше да хвърлям книгата на Рамон Лул — въздъхна Джейсън. — И корабът като мен не може да я смели.
— Ти си непочтителен и прост човек — през стиснати зъби процеди Мика и се запъти към пулта. — Опита се да убиеш и двама ни. Не пощади нито твоя, нито моя живот. Заслужаваш най-тежкото наказание, предвидено от закона.
— Аз съм комарджия — засмя се Джейсън, — не съм толкова лош, колкото ме представяш. Понякога рискувам, но само когато рискът е оправдан. Ти ме водеше на сигурна смърт. Най-лошата последица от повредата, която причиних, е, че може да ме сполети пак същата съдба. Затова и рискувах. То се знае, за теб рисковият фактор е по-силен, но се боя, че това съображение не влизаше в сметката ми. В края на краищата цялата тая история беше твоя идея. Ще трябва да поемеш и последствията от постъпките си, а не да обвиняваш мен за тях.