Изведнъж напипа нещо. Апаратът за първа помощ все още си стоеше в калъфа отзад хълбока му. Като внимаваше да не докосне бутона за освобождаване — изплъзнеше ли се от ръката му, край, — той прилепи опакото на ръката си до него и усети върху кожата си задействащото го бутало. Анализаторът забръмча тихо и през всепоглъщащата болка в главата си Джейсън дори не почувства подкожното убождане на спринцовките. След това лекарството започна да действа и болката взе да се притъпява.
А без умопомрачаващото й присъствие той вече можеше да съсредоточи онази нищожна част от съзнанието си, която все още не го бе напуснала, върху проблема с очите. Те не можеха да се отворят — нещо ги беше слепнало здраво. Нещо, което би могло да бъде, но би могло и да не бъде кръв. Все пак вероятно беше кръв, като се имаше предвид състоянието на главата му, и той се усмихна, че бе успял да доведе докрай този сложен низ от мисли.
Съсредоточи се върху едното око! Върху дясното. Сега го стисни здраво, докато те заболи, после дърпай клепачите да го отвориш. Стисни го отново! Дърпането и стискането свършиха работа, сълзите действаха като разтворител и той усети как лепнещите му клепачи взеха да се разделят.
Нажеженото до бяло слънце блесна право в очите му и го накара да премигне и да погледне встрани. Движеше се по равнините заднишком върху гърба на някакво животно, което непрекъснато го подхвърляше и друсаше, а току пред лицето му имаше нещо като решетка. Слънцето докосна хоризонта. Беше важно, непрестанно си казваше той, да запомни, че слънцето е докоснало хоризонта право зад него, или може би малко вдясно.
Вдясно. Залез. Малко вдясно. Отново го унасяше — от лекарствата в апарата за първа помощ и травматичния шок. Но все още не напълно. Залез. Отзад. Вдясно.
Когато и последният бял отблясък се скри зад хоризонта, той затвори измъченото си око и този път с облекчение изпадна в безсъзнание.
— ………! — някакъв глас изръмжа неразбираем поток от звуци. Но острата болка в хълбока не му позволи да размишлява и Джейсън се изтърколи, като в същото време се мъчеше да се изправи на крака. Нещо твърдо го удари по гърба и той се стовари на четири крака. Време беше да отвори очи, реши той, докосна слепналите си клепачи и успя да ги отдели. Един поглед му беше достатъчен да се убеди, че е бил далеч по-щастлив със затворени очи, но вече беше твърде късно за това.
Гласът принадлежеше на едър, плещест мъж, стиснал двуметрова пика в ръце, с която ръгаше Джейсън в ребрата. Когато видя, че пленникът е седнал и отворил очи, той издърпа пиката, облегна се на нея и започна да го изучава. Джейсън се досети какви ще бъдат взаимоотношенията им, когато разбра, че се намира в подобна на камбана клетка от железни пръти, чийто връх почти се опираше в главата му при седнало положение. Той се облегна на решетката и взе да разглежда похитителя си.
Че беше воин, наперен и самоуверен, личеше по всичко: от озъбения животински череп, който украсяваше върха на подплатения му шлем, до островърхите, шиповидни шпори отзад на високите до коленете му ботуши. От кръста нагоре го покриваше отлят нагръдник — очевидно от същия материал като шлема, — който беше боядисан с ярки шарки, заобикалящи фигурата на незнайно животно в центъра. В допълнение към пиката той носеше и внушителна къса сабя, окачена без ножницата на един ремък на колана му. Загорялата му, обветрена кожа лъщеше от втрита в нея мазнина и вятърът носеше към Джейсън наситено нечистоплътен животински мирис.
— ……! — извика воинът и размаха пиката към Джейсън.
— И това ако е език! — подвикна му в отговор той.
— ……! — отвърна му събеседникът с още по-креслив тон този път, като цъкаше остро с език.
— Този едва ли може да се нарече по-хубав.
Човекът се изкашля и се изплю пред краката на Джейсън.
— Ти, боуаб, можеш ли да говориш на междинния език?
— Е, това вече е нещо. Стандартен английски, но развален и изопачен. Вероятно служи за един вид втори език. Едва ли някога ще разберем кои са били първоначалните заселници, но едно е безспорно — те са говорили английски. По време на Великото разпадане, когато междупланетната връзка била изцяло прекъсната, този свят е слязъл до най-долното стъпало на човешкото развитие и тогава са възникнали многобройни местни наречия. Но в тях, макар и в изроден вид, поне се е запазил някакъв спомен за английския, който все пак се използва като общ междуплеменен език. Просто трябва да го говориш достатъчно лошо, за да те разбират.