И след това добави със същия категоричен глас:
— Убийте го.
Спътниците му се обърнаха, за да го последват, и знаменосецът мина пред клетката. На върха на пръта имаше човешки череп и Джейсън видя, че самото знаме е направено от безброй мумифицирани и изсушени човешки палци, завързани един за друг с ремъци.
— Почакай! — викна Джейсън към отдалечаващите се гърбове. — Нека да обясня. Просто не можеш да постъпваш така…
Но, разбира се, че можеше. Отряд войници заобиколиха клетката, един от тях се наведе под нея и се раздаде дрънчене на вериги. Тя се разлюля цялата върху скърцащите панти, а Джейсън се сви в дъното и се хвана за решетките, когато посегнаха към него.
Той ги прехвърли със скок, ритна едного в лицето и се стовари върху застаналите по-назад войници. Изходът от реакцията му беше предрешен, но поне направи каквото можа. Един остана проснат на земята, а друг седеше и се държеше за главата, докато другарите им понесоха Джейсън нанякъде. Той ги ругаеше на шест различни езика, въпреки че подобно на ударите, и думите му едва ли имаха ефект върху яките мъже с безизразни лица.
— Колко път си изминал, докато стигнеш тази планета? — попита го някой.
— Екморту! — измърмори Джейсън и изплю кръв и парче от зъб.
— Как изглежда родният ти край? Почти като тук ли? По-горещ ли е или по-студен?
Тъй като носеха Джейсън с лицето надолу, той изви глава, за да погледне кой го разпитва — сивокос човек, облечен с кожени дрипи, които някога са били боядисани в жълто и зелено. Зад него се препъваше висок, отпуснат младеж, облечен със същия шутовски костюм, само че не толкова мръсен, че да не си личат цветовете.
— Знаеш толкова много неща — нареждаше старецът с умолителен тон, — трябва да ми разкажеш за тях.
Войниците избутаха двамата мъже встрани, преди Джейсън да успее да откликне на молбата му и да му каже няколкото наистина съдържателни неща, които му идваха наум. Държаха го толкова много хора, че той бе напълно безпомощен, когато го изправиха с гръб до един здраво забит в земята дебел железен прът и взеха да разкъсват облеклото му. Металната материя и закопчалките им се опряха, затова един от тях извади кама и започна да реже метала, без да обръща внимание на парчетата кожа, които смъкваше заедно с него. Когато го разголиха до кръста, Джейсън кървеше на десетина места, а мъчението бе отнело и последните му сили. Войниците го повалиха на земята и завързаха китките му с кожено въже. След това си тръгнаха.
Въпреки че беше рано следобед, температурата навярно беше паднала почти до нулата. Лишен от изолационното си облекло, той потрепери при съприкосновението със студения въздух и веднага се съвзе напълно.
Следващият ход беше очевиден. Ремъкът, който стягаше китките му, беше дълъг поне три метра и другият му край бе привързан към върха на железния прът. Останал сам в центъра на един прочистен от растителност терен, Джейсън долови суматохата наоколо, която настъпи при оседлаването и възсядането на гърбатите зверове. Най-пъргавият нададе тънък пронизителен вик и препусна към Джейсън с насочена пика. Звярът се носеше с ужасяваща скорост, забиваше нокти в земята и литваше напред като освободена мълния.
Джейсън направи единственото възможно нещо — отскочи към другата страна на пръта и го изправи между себе си и връхлитащия ездач. Нападателят замахна с пиката, но бързо я дръпна, защото мина покрай железния прът.
В този миг единствено интуицията спаси Джейсън, тъй като тропотът на втория нападател се заглушаваше още от първия. Той сграбчи с две ръце пръта и се метна от другата му страна. Пиката издрънча върху метала и ездачът го подмина.
Първият вече обръщаше животното си, а Джейсън видя, че се готви за нападение и трети. Тази смъртоносна игра на точен прицел можеше да има само един вероятен завършек — той едва ли щеше да смогне да се изплъзва всеки път.
— Време е шансът да се обърне на моя страна — Джейсън се наведе и затършува нещо в горната част на десния си ботуш. Бойният му нож беше все още на мястото си.
Когато и третият нападател се впусна напред, Джейсън подхвърли ножа във въздуха, улови го със зъби за дръжката и преряза на острието му кожените си белезници. Те се свлякоха и той се сви зад железния прът, за да избегне връхлитащата пика. После на свой ред нападна.
Той подскочи, държейки в лявата си ръка ножа, а с дясната се опита да докопа ездача за крака и да го смъкне от седлото. Но животното се движеше много бързо, затова само го блъсна по хълбока зад седлото и заби пръсти в сплъстената му козина.