Недодялани, невежи и свирепи, варварите завоеватели се скитаха из тревистите степи на племена и родове, живееха в непрестанно движение, а опитомените им говеда и кози пасяха оскъдната трева, която покриваше равнините. Писмеността беше непозната; жонгльорите — единствените хора, които свободно можеха да преминават от племе в племе — бяха историци, певци и вестоносци. В този враждебен климат не растяха дървета, затова дървените съдове и изделия бяха непознати. Северните планини очевидно изобилстваха от желязна руда и въглища, така че почти всичко се правеше от желязо и обикновена стомана. Заедно с животинските кожи, рога и кости те представляваха почти единствените налични материали. Шлемовете и нагръдниците бяха забележително изключение. Някои бяха от желязо, но най-хубавите идваха от едно племе от далечните възвишения, където в рудник добиваха скала, подобна на азбест. Те я цепеха на ивици, смесваха я със смола от широколистно растение и получаваха най-накрая нещо като епоксидна стъклопластова материя. Тя беше лека като алуминий, здрава като стомана и по-еластична дори от най-качествената пружинна стомана. Тази технология, несъмнено наследена от първите заселници на планетата, дошли преди Разпадането, беше единственото нещо, което съществено отличаваше номадите от живелите през Желязната епоха варвари. Животинският тор се използваше като гориво за приготовляване на храната; животинската мас — за осветление. Животът обикновено беше противен, скотски и кратък.
Всеки род или племе си имаше традиционно пасище, из което бродеше, но границите бяха неясни и спорни, тъй че съществуваше непрестанна опасност от войни и вражди. Куполовидните шатри, или камачи, се правеха от парчета кожа, метнати върху железни пръти. Те се разпъваха и прибираха за минути и когато племето се понасяше на път, ги натоварваха заедно с цялото домакинство върху рамки на колела, наречени ескунги, които наподобяваха носилки и се теглеха от моропите.
За разлика от говедата и козите, потомци на земните животни, моропите произхождаха от високите степи на Фелисити. Векове наред тези ноктести тревопасни се опитомяваха и отглеждаха, а по-голямата част от дивите им събратя бяха изтребени. Дебелите им кожи ги предпазваха от вечния студ и те можеха да издържат до двайсет дни без вода. Като товарни животни — както и в кавалерията по време на война — те улесняваха съществуването из тези безплодни земи.
Нямаше почти нищо повече за разказване. Племената се скитаха и се биеха, като всяко едно от тях говореше на собствен език или диалект, а при общуване с чужденци се използваше неутралният междинен език. Те сключваха съюзи и предателски ги нарушаваха. Войната беше тяхната любов и занаятът, който упражняваха без грешка.
Джейсън поглъщаше тези сведения и в същото време се мъчеше да стори същото и с извънредно жилавите парчета месо от яхнията, която се бе насилил да изяде, но това му се удаваше доста по-трудно. За пиене имаше квасено моропско мляко, което беше приблизително еднакво отвратително и на вкус, и на мирис. Отказа се единствено от предназначеното за воини мляко, примесено с все още топла кръв, и не съжаляваше.
След като любопитството му бе задоволено, дойде и редът на Ораиел, който го засипа с въпроси. Дори и с пълна уста Джейсън не спираше да ломоти някакви отговори, а жонгльорът и чиракът му ги запаметяваха. Тъй като още не ги беше обезпокоил никой, Джейсън се смяташе в безопасност — поне за момента. Вече беше късно следобед и той трябваше да помисли по какъв начин да избяга и да се завърне на кораба. Изчака, докато Ораиел остана без дъх, и на свой ред зададе няколко целенасочени въпроса.
— Колко души има в този лагер?
Жонгльорът си посръбваше от ачадха — квасеното мляко, и вече започваше да се полюшва напред-назад. Изведнъж измънка нещо и широко разпери ръце:
— Това са синовете на лешояда — занарежда той. — Равнината почернява от редиците им, които всяват ужас със страховития си вид…
— Не те питах за историята на племето, ами само за една свястна кръгла цифра.
— Само боговете знаят. Може да са стотина, може и да са милион.
— Колко прави двайсет плюс двайсет? — прекъсна го Джейсън.
— Не си тормозя мислите с такива глупави символики.
— Аз и не допускам, че боравиш с висша математика… броене до сто и разни там други чуждоземски изчисления.