Това е етап номер едно.
— Значи има и етап номер две — учуди се Кърк с подчертана липса на ентусиазъм, — защото дотук всичко ми прилича повече на отстъпление.
— Точно това е основната идея. При етап номер две ние намираме някакво изолирано място в планините, до което просто не може да се стигне пеш. Там построяваме образцово село, където заселваме, изцяло против волята им, хората на едно от най-малките племена. Те ще разполагат с всички съвременни санитарни съоръжения, с топла вода, с единствените тоалетни с вода на цялата планета, с качествена храна и медицинска помощ. Заради което те ще ни ненавиждат и ще правят всичко възможно да ни убият и да избягат. Ние ще ги освободим, когато свърши цялата работа. Но междувременно ще използваме техните моропи и камачите им, както и всичките им останали варварски изобретения.
— За какво са ни притрябвали? — попита Мета.
— За да си образуваме собствено племе, ето за какво. Войнстващите пирийци. По-издръжливи, по-отвратителни, по-верни на забраните от което и да е друго племе. Ще пробием отвътре. Ще играем на варварската игра толкова добре, че нашият вожд, Кърк Велики, ще може да избута Темукин от върха. Сигурен съм, че ще пуснеш акцията в ход още преди да се върна.
— Не знаех, че ще ходиш някъде — прекъсна го Кърк с изумление, което се предаде на всички останали. — Какво възнамеряваш да правиш?
Джейсън подръпна някаква невидима струна във въздуха.
— Аз — съобщи той — ще стана жонгльор. Странстващ трубадур и шпионин, който ще сее разкол и ще подготвя почвата за пристигането ти.
7.
— Само да се засмееш… или дори да се усмихнеш… и ще ти счупя ръката — процеди Мета през здраво стиснатите си зъби.
Джейсън трябваше да употреби цялото си комарджийско хладнокръвие, за да запази приветливото си и леко отегчено изражение на лицето. Знаеше, че тя не се шегува по въпроса за счупването на ръката.
— Никога не се смея на новите дрехи на една жена. В противен случай сигурно щях да съм умрял от смях много преди да дойда на тази планета. Струва ми се, че изглеждаш доста добре.
— Сигурно — изсъска тя. — Струва ми се, че изглеждам като някое космато животно, прегазено от кола.
— Гледай, дойде и Гриф — каза той и посочи с пръст към вратата. Мета машинално се обърна. Появата му бе съвсем навременна, защото, както сама каза, тя наистина приличаше на…
— Хайде, Гриф, влез, момчето ми! — И Джейсън се престори, че широката усмивка и сърдечният смях са предназначени за деветгодишния намръщен хлапак.
— Това не ми харесва — заяви Гриф, почервенял от яд. — Не обичам да съм смешен. Кой носи такива дрехи?
— Ами ние тримата — успокои го Джейсън и продължи да му говори, като се надяваше, че думите му ще достигнат и до съзнанието на Мета. — Там, където отиваме, това е обичайното облекло. Мета например е издокарана по последната мода на племената от равнините. — Тя беше загърната със зацапани кожи, а ядосаното й лице го стрелна навъсено изпод безформената качулка. Той бързо отмести поглед. — А ние двамата с тебе сме облечени в неутралните костюми на жонгльор и неговия чирак. Скоро ще разбереш колко сме си добре с тях.
Време беше да промени темата за абсурдните им одежди. Отблизо разгледа лицето и ръцете на Гриф, а после и на Мета.
— Ултравиолетовите лъчи и маслата, предизвикващи загар, добре са си свършили работата — отбеляза той и извади един кожен плик от торбата. — Цветът на кожата ви се доближава до този на местните хора, но ви липсва едно нещо. За да се предпазят от студа и вятъра, те мажат лицата си с дебел слой мас. Чакайте, спрете! — извика той, тъй като и двамата пирийци свиха юмруци и наоколо замириса на смърт. — Не ви карам да се мажете с гранясалата моропска мас, която те използват. Това тук е чисто, неутрално, силиконово желе — не мирише на нищо и добре изолира. Честна дума, ще имате нужда от него!
Джейсън бързо бръкна в плика, гребна с пръст от желето и нанесе доста дебел слой на лицето си. Двамата му спътници неохотно сториха същото. Но изведнъж се намръщиха още повече, което изненада Джейсън. Искаше му се да се отпуснат — иначе тази игра щеше да свърши, още преди да е започнала. През изминалата седмица, след като си осигури съгласието на останалите, всичко тръгна като по вода. Най-напред заплануваното „отстъпление“ от планетата, после установяването на база в тази откъсната отвсякъде долина. Тя бе заобиколена от всички страни с отвесни върхове и изцяло непристъпна, освен по въздуха. Вторият им лагер се намираше наблизо в планините, на нещо като плато, което всъщност беше само една просторна площадка, вдълбана в гигантска отвесна канара, естествен затвор, от който не може да се избяга. Вече се населяваше от група чистокръвни и озлобени номади, петима мъже и шест жени, които бяха отвлечени от племето си и укротени с наркогаз. Всички техни вещи и дрехи, надлежно почистени и обезпаразитени, бяха предадени на Джейсън заедно с моропите им. Сега всичко беше готово за проникване в армията на Темукин, стига Джейсън да можеше да накара тези праволинейни пирийци да бъдат по-отзивчиви.