— Хич и не ти трябва — каза му Джейсън. — Спи до късно, яде много. Струва прекалено скъпо. Дванайсет кози съм платил за нея.
— Ще ти дам десет — заяви воинът, приближи се, сграбчи Мета за ръката и я дръпна с лице към себе си, за да я разгледа.
Джейсън изтръпна. Вероятно жените от племето бяха свикнали да се отнасят с тях като с робини, но не и Мета. Той очакваше тя да изригне, но за негова изненада само си дръпна ръката и отново се зае с работата си.
— Ела тук — извика Джейсън мъжа. — Ела да пийнем. Имам хубав ачадх.
Край. Воинът се разкрещя от гняв, защото му се съпротивляваше една нищо и никаква жена, и я удари по ухото с юмрук, а след това отново посегна да я дръпне към себе си.
От силата на неочаквания удар Мета се препъна и поклати глава. Но когато я дръпна повторно, тя не се възпротиви, ами се извърна светкавично и едновременно с това вдигна ръка. Коравият външен ръб на дланта й го улучи право в ларинкса, като почти го счупи и му отне гласа. Тя застана, сега вече готова за бой, а мъжът се преви на две, като кашляше дрезгаво и плюеше кръв.
Джейсън направи опит да се хвърли напред, но всичко свърши, преди да е направил и крачка.
Воинът имаше добри бойни рефлекси, но Мета — още по-добри. Той се изправи със струяща по брадичката му кръв, в ръката му се появи нож и той замахна коварно отдолу.
Мета го сграбчи с две ръце за китката и започна да я извива, като само внимаваше ножът да не я засегне. Спря едва когато ръката му се озова на гърба. Под съкрушителната й хватка ножът изпадна от безчувствените му пръсти. Можеше да мине и с това, но нали си беше пирийка…
Тя хвана ножа, преди да е докоснал земята, изправи се и го заби до дръжката в гърба му, острието потъна в гръдния му кош, премина през белия дроб и сърцето и моментално го умъртви. Като го пусна, той се строполи на земята и не мръдна повече.
Джейсън пак седна върху сандъка, като че ли неволно докосна с показалец кодовата пластинка и до ушите му долетя щракването на отварящата се ключалка. Няколко зяпачи бяха наблюдавали схватката и въздухът се изпълни с недоумяващи възгласи. Една жена се приближи с поклащаща се походка, вдигна ръката на мъжа и щом я пусна, тя падна безжизнено на земята.
— Мъртъв е! — рече тя недоумяващо и погледна Мета с удивление.
— Вие двамата, ей там! — извика Джейсън на собствения им „племенен“ език, който тълпата не разбираше. — Дръжте си оръжията под ръка и стойте наблизо. Ако наистина стане неудържимо, вътре има газови гранати, а и пистолетите ви са тук. Но ако ги използваме, ще ни се наложи или да изтребим цялото племе, или да ги вземем всичките в плен. Тъй че дайте да оставим това за краен случай.
Следван от двайсетина воини, Шанин си проби път през тълпата и погледна към мъртвеца с невярващи очи.
— Твоята ли уби този мъж със собствения му нож?
— Точно така, но той си е виновен. Заблъска я, започна кавгата и след това я нападна. Беше си чиста самоотбрана. Попитай когото искаш. — В потвърждение от тълпата се разнесе неясно мърморене.
Вождът изглеждаше по-скоро удивен, отколкото ядосан. Той извърна поглед от трупа към Мета, приближи се наперено към нея, хвана я за брадичката и започна да върти главата й ту наляво, ту надясно, докато я изучаваше. Джейсън видя как кокалчетата на пръстите й побеляват, но тя не изгуби самообладание.
— От кое племе е? — попита Шанин.
— Отдалеч, в планините, чак на север. Племе, наречено… пирийци. Много яки бойци.
— Никога не съм ги чувал — изсумтя Шанин. Като че ли енциклопедичните му познания изключваха тяхното съществуване. — Какъв тотем имат?
Какъв ли, наистина, зачуди се Джейсън. Само не плъх или невестулка. Какви животни бяха видели в планините?
— Орел — обяви той с по-голяма решителност, отколкото всъщност изпитваше. Веднъж беше видял птица, която приличаше на орел и кръжеше над високите планински върхове.
— Много силен тотем — рече Шанин, очевидно изпълнен с уважение. Той погледна към мъртвия и го подритна с крак. — Има мороп, няколко кожи. Не може да ги вземе жената…
И той лукаво погледна към Джейсън в очакване на отговор.
Този път отговорът беше лесен. Считани за собственост, жените не можеха да притежават нищо. А плячката се падаше на победителя. Само някой да каже, че динАлт не е щедър — особено що се отнася до моропи и употребявани кожи.
— Всичките му неща са твои, Шанин, разбира се. Така е най-правилно. И през ум не би ми минало да ги взема, никога! А довечера ще натупам тази жена за постъпката й.