Зад Джейсън се разнесе трополене — преследвачите му го бяха настигнали и нахлуха през входа. Но се заковаха на място и се струпаха един върху друг, като видяха застаналите лице в лице двама мъже — Темукин все още с вдигната сабя.
Той пронизваше Джейсън с поглед, а сабята му трепереше от напрежението в мускулите му. В настъпилата тишина всички чуха ясно как изскърца със зъби, докато сваляше сабята си с острието надолу към пръстения под.
— Аханк! — извика той и офицерът изтича напред и се плесна по гърдите. — Вземи четири дружини и отидете до племето на Шанин от рода на плъховете…
— Мога да ти покажа… — прекъсна го Джейсън.
Темукин се извъртя светкавично към него и завря лицето си толкова наблизо, че Джейсън усети дъха му върху бузата си.
— Само още веднъж да проговориш без мое разрешение, и си мъртъв.
Джейсън кимна и толкова. Разбра, че е почти на косъм. След малко Темукин се извърна отново към офицера си:
— Яхайте моропите и незабавно идете при Шанин! Заповядайте му да ви заведе при тези, които са отвели пирийските прислужници. Доведете тук всички, които намерите, и да има колкото се може повече живи.
Аханк отдаде чест и се втурна навън — в ордата на Темукин много повече се ценеше подчинението, отколкото възпитанието.
Темукин крачеше напред-назад в отвратително настроение и хората му се оттеглиха безмълвно, като едни излязоха от камачата, а други прилепиха гърбове към стените й. Единствено Джейсън не помръдваше от мястото си — дори и когато разгневеният вожд спря и размаха големия си юмрук точно под носа му.
— Защо ли ти позволявам всичко това? — избълва той с ледена ярост в гласа. — Защо?
— Може ли да отговоря? — попита тихо Джейсън.
— Казвай! — изрева Темукин, надвесен над него като скала, която всеки миг ще се срути отгоре му.
— Напуснах присъствието на Темукин, тъй като единствено така можех да бъда сигурен, че справедливостта ще възтържествува. А ме накара да го сторя нещо, което скрих от теб.
Темукин замълча, въпреки че очите му святкаха от гняв.
— Жонгльорите не принадлежат към никое племе и не носят никакъв тотем. И така би трябвало да бъде, тъй като те ходят от племе на племе и не бива да се обвързват с вярност. Но трябва да ти кажа, че съм роден в Пирийското племе. Те ме пропъдиха и затова станах жонгльор.
Темукин не задаваше очевидния въпрос, ала Джейсън не ги остави дълго да чакат.
— Трябваше да си отида, защото… това е много мъчително за казване… в сравнение с останалите пирийци… аз бях твърде слаб и страхлив.
Темукин политна леко и лицето му се наля с кръв. Той се наведе, разтвори уста и… се разтресе от смях. Отиде до трона си, без да спира да се смее, и се тръшна върху него. Никой от присъстващите не знаеше как да реагира и затова всички си мълчаха… Джейсън си позволи да се усмихне едва забележимо, но не каза нищо. Темукин махна с ръка на един прислужник да донесе кожената кана с ачадх и я изпразни на един дъх. Смехът премина в хихикане и заглъхна. Той отново стана студеният и хладнокръвен вожд.
— Това ми хареса. Почти нищо не може да ме разсмее. Мисля, че си умен, дори по-умен, отколкото трябва, и един ден може да умреш заради това. А сега ми разкажи за твоите пирийци.
— Ние живеем в планинските долини на север и рядко слизаме в равнините. — Джейсън беше обмислял тази версия от момента, в който се присъедини към номадите, и сега беше времето да я изпробва. — Ние вярваме в господството на силата, но също така и в господството на закона. Ето защо рядко напускаме долините си и убиваме нарушителите на границите. Ние сме пирийците с орловия тотем, който е нашата сила, тъй че дори една жена може да убие воин от равнините с голи ръце. Чухме, че Темукин установява законността из равнините и аз бях изпратен да разбера дали това е истина. Ако е истина, пирийците ще се присъединят към Темукин…
И двамата вдигнаха поглед поради внезапното прекъсване на разказа: Темукин, защото отвън пред камачата заковаха група моропи и се раздадоха викове и команди, а Джейсън, защото в главата му един слаб глас го бе повикал много отчетливо по име. Не можеше да каже дали това бе Мета или Гриф.