Аханк и воините му влязоха през входа, като полувнесоха, полунабутаха пленниците. Джейсън разпозна в обления в кръв ранен мъж и останалия му невредим другар двама номади от племето на Шанин. Окървавени, пребити и неподвижни. Мета и Гриф бяха внесени и хвърлени на земята. Гриф отвори здравото си око, промълви: „Джейсън…“ и отново изпадна в безсъзнание. Джейсън тръгна към тях, но се овладя, спря и стисна здраво юмруци, забил нокти дълбоко в дланите си.
— Докладвай! — заповяда Темукин. Аханк пристъпи напред.
— Постъпихме както ни нареди, Темукин. Препуснахме към това племе и някакъв си Шанин ни заведе в една камача. Влязохме и се завърза бой. Никой не избяга, но се наложи да убием неколцина, за да ги подчиним. Двама взехме в плен. Тези робски твари дишат, тъй че мисля, че са живи.
Темукин потърка замислено челюстта си. Джейсън рискува отчаяно и попита:
— Ще ми разрешиш ли, Темукин, да задам един въпрос?
Вождът го изгледа продължително и сурово и кимна.
— Какво е наказанието за бунт и лично отмъщение в ордата ти?
— Смърт. Нима има друго наказание?
— В такъв случай бих желал да ти отговоря на един въпрос, зададен ми от теб по-рано. Искаше да знаеш какво представляват пирийците. Аз съм най-слабият от всички пирийци. Бих желал да убия здравия пленник с една ръка, само с кама, с един удар — с каквото и да е въоръжен той. Дори със сабя. Има вид на добър воин.
— Така е — отвърна Темукин, отправил поглед към едрия, плещест мъж, почти с цяла глава по-висок от Джейсън. — Според мен хрумването ти е много хубаво.
— Завържи ми ръката — заповяда Джейсън на войника до него и постави лявата си ръка на гърба. И бездруго пленникът щеше да умре, но ако от смъртта му можеше да се извлече някаква полза, то тя вероятно щеше да надмине всичките му добрини приживе, ако изобщо беше вършил такива. „Лицемерничиш, а, Джейсън?“ — попита някакъв тъничък гласец в него, но той не отговори, тъй като в обвинението имаше голяма доза истина. По едно време Джейсън не обичаше смъртта и насилието и се стараеше да ги избягва. А сега като че ли нарочно ги търсеше.
Погледна към Мета, безжизнена, свила се на земята от болка, и ножът му излезе с шумолене от калъфа. Една демонстрация на необикновеното му бойно изкуство щеше да заинтригува Темукин. А този неук варварин с едва доловимата самодоволна усмивка просто си търсеше смъртта.
Или пък смъртта щеше да сполети самия него, ако се окажеше, че не е направил необходимото впечатление. Ако дадяха на този звяр копие или тояга, той щеше с лекота да съсече Джейсън за няколко минути.
Джейсън не промени изражението си, когато войниците освободиха пленника и Аханк му подаде собствения си офицерски меч. Милият стар Аханк! Понякога беше от полза да си спечелиш врагове. Той все още помнеше извиването на палеца и сега си го връщаше. Джейсън се плесна с широкия нож по хълбока и го насочи право надолу с острието. Това беше необикновен нож, изкован и кален от самия него по един древен модел с двуостър край. Беше широк колкото ръката му, единият му ръб беше наострен от горе до долу, а другият — почти до половината. Можеше да реже и да промушва и в двете посоки и тежеше над две кила. Беше направен от легирана стомана.
Човекът с меча изрева, вдигна го високо и се втурна напред. Един удар и край, само да замахне с всички сили, и никакъв нож не ще го спре. Джейсън стоеше колкото се може по-невъзмутимо и чакаше.
Раздвижи се едва когато мечът се стоварваше надолу. Направи крачка с десния крак и стъпи здраво на земята. Издигна ножа с изправена, стегната в лакътя ръка и пое силата на удара изцяло с ръба на острието. Мощният замах почти му изби ножа от ръката и го повали на колене. Но в мига, в който обикновената стомана се стовари върху острието от специална стомана, се раздаде звън от счупване и мечът се разполови, тъй като изведнъж целият удар се бе съсредоточил върху една много малка площ.
Джейсън едва успя да зърне потресеното лице на противника си, който отпусна ръце, все още здраво стиснал дръжката с остатъка от острието. Силата на удара бе свалила ръката на Джейсън, той се възползва от тласъка, извъртя ножа и го устреми право нагоре.
Острието разкъса коженото облекло и се заби до дръжката ниско в стомаха на мъжа. Джейсън се стегна, хвърли се напред с всички сили и му разпори корема чак до гръдния кош. Задържа ножа там, докато онзи обърна очи и Джейсън разбра, че е умрял.
Едва тогава извади ножа и отстъпи. Трупът се свлече в краката му на пода.
— Искам да видя този нож — каза Темукин.
— В нашата долина имаме много хубаво желязо — отвърна Джейсън и се наведе да изтрие ножа си в дрехите на убития. — От него става хубава стомана.