Темукин усърдно предъвкваше жилаво парче сушено месо и Джейсън трябваше да го изчака да си прокара залъка с малко от полузамръзналия ачадх. На изток небето просветляваше и според традиционните представи на номадите настъпваше зората, моментът, в който можеше да се различи черната козина на козата от бялата.
— Доведи ми моропа! — заповяда Темукин и се отдалечи с широка крачка.
Джейсън сграбчи умореното, тракащо със зъби животно за поводите и го повлече след пълководеца. Последваха го и трима офицери. Пътеката направи още два остри завоя и излезе на просторна тераса, която в отсрещния си край свършваше с отсечения ръб на урвата. Темукин застана там и зарея поглед в белотата на облаците под него. Но това, пред което се прехласна Джейсън, бе една ръждясала желязна конструкция.
Най-внушителната й част представляваше масивна рамка във формата на буквата А, която бе дълбоко вградена в ръба на скалата и стърчеше навън, над пропастта. Тя бе кована на ръка по цялата си осемметрова дължина и положително бе погълнала колосален труд. Закрепена беше с напречни подпорни лостове и облегната върху скалния хребет на самия ръб на склона под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Цялата рамка бе надупчена и проядена от ръждата, въпреки че личаха някакви следи от смазка. През макарата на върха на А-то минаваше лента от черна, еластична материя и се връщаше обратно през една дупка в подпорната канара отзад. Подтикван от любопитство, Джейсън заобиколи скалата, за да разгледа съоръжението зад нея.
Макар и по-малко, това изобретение бе по своему по-внушително и от подпорната рамка на ръба на урвата. Черната въжеподобна лента минаваше през дупката и се намотаваше на барабан, чийто вал беше дебел колкото човешка ръка. Четири яки подпори го прикрепяха към обратната страна на вертикалната скална плоча. Очевидно можеше да поема огромно натоварване, тъй като нямаше как да се изскубне — цялата тежест се предаваше пряко на скалната плоча, като по този начин подпорите се забиваха още по-здраво в нея. На края на барабана имаше зъбчато колело с диаметър един метър, а то от своя страна бе свързано с друго по-малко, което се завърташе с помощта на дълга манивела. Тя май беше дървена, но Джейсън не обърна много внимание на този факт. Имаше и няколко обезопасяващи предпазители и спирачки.
Едва ли трябваше да си технически гений, за да разбереш предназначението на това съоръжение. Джейсън се обърна към Темукин, като едва се сдържаше да не повдигне иронично вежди, и попита:
— Това ли е механизмът, с който трябва да се спуснем в низините?
Пълководецът изглеждаше не по-малко удивен от конструкцията.
— Да. Едва ли вдъхва доверие да си рискува човек живота с него, но нямаме избор. Хората от племето, което го е построило и използвало, издънка от рода на белките, се заклеха, че често са си служили с него да плячкосват из низините. Разказаха безброй небивалици и ни показаха дърво и барут за доказателство. Сега ще пуснат това чудо в действие. В случай на засечка ще бъдат избити. Първи тръгваме ние.
— Това едва ли ще ни е от голяма полза, ако нещо се развали.
— Човек се ражда, за да умре. Животът представлява само едно ежедневно отлагане на неизбежното.
Джейсън не намери какво да му отговори. Вдигна поглед и видя как надолу по хълма водеха към лебедката няколко мъже и тантурести жени, които надаваха обидени крясъци.
— Дръпнете се, оставете ги да си вършат работата! — заповяда Темукин и войниците незабавно се оттеглиха. — Не ги изпускайте от очи и в случай на предателство или грешка веднага ги избийте!
Насърчени по този начин, хората от рода на белките се заловиха за работа. Очевидно знаеха какво вършат. Едни въртяха манивелата, а други нагласяха дрънчащите предпазители. Един от мъжете дори се изкачи чак върху рамката и се надвеси от ръба на скалата, за да смаже макарата в края й.
— Аз тръгвам пръв — обяви Темукин и нахлузи под мишниците си тежък кожен хамут.
— Дано туй въже да е достатъчно дълго — изпусна се Джейсън и веднага съжали за казаното, защото Темукин се извърна и го стрелна с гневния си поглед.
— След това ми спускаш моропа и след него си ти. Погрижи се да са му завързани очите, за да не изпадне в паника. След теб — още един мороп и така нататък. Моропите да се водят до урвата само един по един, за да не разберат какво ги чака. — Той се обърна към офицерите. — Чухте заповедите ми.