Имаше нещо страховито и внушително в огромното, безжизнено туловище на моропа, което се полюшваше привидно без никаква опора над главите им. Изведнъж краката му се размърдаха и дишането му се учести.
— Бързо! — заповяда Темукин. — Започва да се събужда.
Ненадейно моропът се спусна доста ниско и те посегнаха светкавично към него, но последвалото свиване на въжето го измъкна от ръцете им. Той започваше да извръща глава и правеше опити да я вдигне нагоре. Следващото спускане го приближи почти до земята и Темукин скочи към врата му, сграбчи го и увисна на него, успя да придърпа предните крайници на животното до влажната земя.
— Разкопчай го! — извика той.
Джейсън се хвърли към ремъците. Токите се разкопчаваха лесно, само трябваше да се дръпне една желязна ръчка. Когато Джейсън се справи и с последната, моропът вече започваше да буйства и се освободи с отскок. Еластичното въже се сви и издърпа хамута изпод тялото му, одра го, почти го преобърна и животното изрева от болка. Хамутът издрънча, изсвистя и мигновено изчезна нагоре в дъжда.
През останалата част от деня нещата поеха обичайния си ход. Джейсън вече знаеше как да действа и Темукин се прояви като опитен редови войник — възползва се от затишието, за да си навакса съня. На Джейсън му се искаше да постъпи по същия начин, но нали беше поел акцията в свои ръце… От дъждовното небе се спускаха на равни интервали войници и животни и Джейсън организираше всичко. Някои от войниците наглеждаха пасящите в полето моропи, други стояха на разположение, да помагат при приземяването на новопристигащите. Имаше и такива, които спяха, а Аханк, който според Джейсън притежаваше отлично зрение, беше застанал на пост. На земята вече имаше двайсет и пет моропа и двайсет и шест души, когато изведнъж настъпи краят.
Унесени от нескончаемия дъжд, посрещачите бяха полузадрямали, когато дрезгавият вик на Аханк ги стресна и мигновено изостри сетивата им. Джейсън вдигна поглед и зърна тъмно туловище, устремило се надолу и право към тях. Това се оказа просто една илюзия на мъглата, тъй като моропът попадна право в определеното за приземяване място, като откъртена канара се стовари на земята и се заби в нея с умопомрачителен трясък. Върху него падна и огромно парче от въжето, краят му се приземи недалеч от Джейсън и войниците.
Не се наложи да викат Темукин. Той се бе събудил от възгласите и от трясъка, които се раздадоха при удара. Хвърли само един поглед към окървавеното и обезобразено туловище на животното и се извърна.
— Завържете за хамута четири моропа. Да се изтегли оттук заедно с въжето. — Докато лейтенантите се надпреварваха да му се подчиняват, той погледна към Джейсън. — Ето защо първо пращах човек, а след това мороп. Ще се наложи двама да яздят заедно. Белките ме предупредиха, че въжето се къса след дълга употреба и че по никакъв начин не може да се предвиди кога ще се случи. Обикновено става при по-тежки товари.
— Но се е късало и при спускането на човек. Ясно ми е защо ти тръгна пръв. От теб ще излезе добър комарджия, пълководецо — рече му Джейсън.
— Аз съм си добър комарджия — отвърна му Темукин невъзмутимо, като търкаше с намазнено кожено парче ръждивата си сабя. — Има само едно резервно въже, тъй че преди да тръгна, наредих да прекратят спускането, ако се скъса това тук, Докато се върнем, ще поставят ново въже и ще спуснат страж, който да ни чака. А сега — на моропите!
10.
— Мога ли да запитам къде отиваме? — обади се Джейсън, докато отрядът бавно се придвижваше в бойна готовност надолу по тревистия склон. Бяха се разгънали във формата на широк полумесец с Темукин и Джейсън в центъра, а отзад моропите влачеха трупа на мъртвия си другар.
— Не — отсече Темукин и с това приключи въпроса.
Наклонът беше плавен, сякаш равнините отдолу се издигаха постепенно, за да се съединят с отвесната крепост, която вече не се виждаше от дъжда. Трева и ниски храсталаци застилаха възвишението, тук-там лъкатушеха потоци и ручеи. Моропите ги прекосяваха с плясък и пръхтяха от удоволствие при вида на това удивително изобилие от вода. И температурата се покачи. Джейсън и останалите развързаха вървите, с които стягаха облеклото си, а той с удоволствие килна и шлема назад, тъй че ситният дъждец да пада върху прегрятото му лице. Изтри мазния слой, който покриваше кожата му, и се замисли дали няма да може отново да се окъпе.