На Джейсън му хрумна нещо. Той се огледа набързо и погледът му попадна върху една стойка с най-обикновени земеделски сечива, облегната на стената. Там имаше и лопата с дълга дръжка, стори му се, че тя ще свърши работа. Сграбчи я за двата края и я стовари с все сила върху коляното си. Тя се огъна, но не се счупи. Добре изсушено дърво.
— Оставете го на мен! — извика Джейсън и се хвърли в боя, но закъсня — в този миг тоягата уцели ръката на фехтовача, разтроши му кокалите и изби сабята. Джейсън застана на негово място и замахна с лопатата към глезените на човека от низините.
Онзи бързо свали тоягата, за да посрещне удара, и когато оръжията се треснаха едно в друго, Джейсън успя да извърти дръжката на лопатата и да я насочи към врата на противника. Той отби навреме и тази атака, но се принуди да отстъпи встрани и да се отдели от стената. А тъкмо това се искаше.
Аханк, който бе влязъл заедно с Джейсън, замахна с опакото на секирата към черепа му и го повали в безсъзнание на пода.
Джейсън захвърли лопатата и вдигна бойната тояга. Тя беше към два метра дълга, от здраво и жилаво дърво, обковано с железни пръстени.
— Какво е това? — попита Темукин. Той беше наблюдавал края на кратката схватка.
— Бойна тояга. Простичко оръжие, но върши работа.
— И ти можеш да си служиш с него? Нали ми каза, че не знаеш нищо за низините.
Лицето му си оставаше безизразно, но докато говореше, очите му горяха с някакъв вътрешен пламък. Джейсън усети, че трябва да му отговори нещо убедително, иначе ще се намери сред труповете.
— Аз пак не знам нищо за низините. Обаче се научих да боравя с това оръжие като дете. Всички в моето… племе си служат с него. — Той не си направи труда да добави, че не става дума за племето на пирийците, а за земеделската общност на Поргорсторсаанд от другия край на галактиката, където бе израснал. При строгите класови и социални разграничения единствено на войниците и аристокрацията бе позволено да носят истински оръжия. Но не можеш да забраниш на човек, който живее в гората, да притежава по някой и друг прът, тъй че бойните тояги бяха широко разпространени и по едно време Джейсън си служеше доста умело с това несложно, но ефикасно оръжие.
Удовлетворен за момента, Темукин му обърна гръб, а Джейсън развъртя тоягата да я пробва. Тежестта и бе добре разпределена.
Номадите успешно плячкосваха сградата, която се оказа нещо като чифлик. Добитъкът се държеше под същия покрив и когато войниците нахлуха вътре, изклаха всички животни. Щом Темукин заповядаше да се убива, той не се шегуваше. Джейсън гледаше тази касапница, без да трепне, дори изражението на лицето му не се промени, когато един от търсещите плячка войници преобърна дървен сандък и намери зад него бебе, може би запряно там в последната минута от някоя от вече проснатите на пода жени — войникът безчувствено го прободе с един бърз замах на сабята си.
— Онзи го завържете и ми го доведете — заповяда Темукин, като изчисти от мръсотията парче сготвено месо, захвърлено на пода по време на атаката, и си отхапа от него.
Китките на пленника бяха незабавно стегнати с кожени ремъци на гърба, а самият той — опрян до стената. След като и трите кофи вода, които му плиснаха в лицето, не успяха да го свестят, Темукин нагря върха на острието на камата си и я пъхна под мишницата му. Той изстена и се помъчи да се дръпне, после отвори очи и зарея нанякъде помътнелия си от удара поглед.
— Говориш ли междинния език? — попита Темукин.
Когато човекът отговори нещо неразбираемо, пълководецът го фрасна точно по посинялата и възпалена рана, причинена от предишния удар. Селянинът извика и се опита да се дръпне, но отново отговори на същия непознат език.
— Този глупак не може да говори — отсече Темукин.
— Да опитам аз — предложи един от офицерите му и излезе напред. — Езикът, на който говори, не се различава много от този на рода на планинските змии от далечния изток, край морето.
Най-сетне бе осъществен контакт. С мъчителни перифразирания и повторения на селянина бе дадено да разбере, че ще го убият, ако не им помогне. Но не му обещаха нищо, ако им се подчини, а и човекът от низините едва ли можеше да се пазари при това положение. Той бързо се съгласи.