— Отворете… бързо! — извика Джейсън и заблъска по портата. — Отворете! — Той се прилепи плътно до портата, за да излезе от обсега на пушката, и заблъска отново с приклада на мускета.
Вътре в укрепената сграда се раздадоха някакви звуци, чуха се гласове и настъпи раздвижване, но Джейсън чуваше единствено пулсирането на кръвта в ушите си — неравно и глухо като ударите на скрит барабан. Нима можеше да се измъкне? Ако се опиташе, щяха да го застрелят и от двете страни. Но той не можеше да остане тук така безпомощен и притиснат отвсякъде. Като вдигна мускета си, за да заблъска отново по вратата, чу отвътре дрънчене на тежки вериги и скърцане, досущ като при дърпане на желязно резе. Запъна затвора на пушката през покривалото и го разхлаби от едната страна, за да може бързо да го махне. В мига, в който портата взе да се открехва, Джейсън връхлетя върху нея с рамо, нахълта вътре и я блъсна да се разтвори колкото се може по-широко.
Продължи напред, премина през късия тунел и излезе на открития площад, около който бе построена сградата. Едва успя да зърне с крайчеца на окото си човека, който му бе отворил — портата го бе смазала и той се свличаше на земята. Нямаше време за повече подробности, тъй като видя, че е на прага на смъртта.
Удряй здраво и бързо, без да спираш — така постъпваха номадите, и с право. Един войник с извадена сабя стоеше встрани, а право пред него още няколко го държаха на прицел с готови за стрелба пушки. Преди изумените войници да открият огън, Джейсън извика и се хвърли сред тях. Но миг по-рано дръпна спусъка и остана приятно изненадан, когато мускетът изгърмя глухо и един от войниците се хвана за гърдите и падна. Това беше последното нещо, което Джейсън си спомняше ясно. След това полетя стремглаво напред, размахал цевта и приклада.
Настъпи голямо объркване. След първия сблъсък той запокити пушката към един войник и ритна втори, докато изваждаше тежкия нож, а след това го размаха обезумяло. Върху него падна някакъв човек, мъртъв или ранен, Джейсън използва тялото му за прикритие и продължи да ръга наляво и надясно с ножа.
Почувства остра болка най-напред в крака, след това в хълбока и ръката, в главата му се разнасяше силно звънтене. Той описа дъга с ножа и усети, че пада. Над него се появи офицерът, с обезумял поглед и побеснял, и замахна надолу със сабята си. Джейсън я пресрещна почти презрително с ножа и на свой ред замахна нагоре и заби острието малко над слабините му. Рукна кръв, офицерът изкрещя и падна. Джейсън трябваше да избута тялото му, за да вижда. Едва успя да се справи с това и изходът от светкавичната битка се оказа решен.
Пристигна първият от войниците на Темукин и връхлетя стремглаво през портата. Несъмнено яздил с все сили към входа, той се хвърли от седлото веднага щом животното влезе. Та това бе самият Темукин, Джейсън го видя, когато червеногривестият варварин изрева и размаха сабя, за да съсече двама нападатели. След това всичко свърши с изключение на операцията по почистване на терена.
Като се озова в безопасност, Джейсън се добра със залитане до стената и се свлече на земята с гръб към нея. Звънтенето в главата му намаля и се превърна в тъпо бръмчене, а когато свали шлема, видя, че в него има огромна вдлъбнатина. Но нали нямаше дупка на главата. Той докосна с пръсти удареното място върху черепа си и после ги разгледа внимателно. Никаква кръв. Но в замяна на това по хълбока му имаше достатъчно, та се стичаше чак по крака. От плиткото рязване на това място, точно под полубронята, бе изтекло огромно количество кръв, ала самата рана бе повърхностна, както и клъцването на ръката му. Раната на крака не кървеше много, въпреки че тя бе по-сериозна от другата — дълбока прободна рана в бедрените му мускули. Болеше го, обаче можеше да ходи — нямаше никакво намерение да се остави да го убият като недъгав, както войника в чифлика. В дисагите си имаше няколко стерилизирани кожени ивици за превръзка, но докато се добере до тях, кръвта щеше да си тече.
От мига, в който Темукин нахлу през входа, изчезна и най-малкото съмнение за изхода на битката. Войниците от гарнизона никога през живота си не бяха виждали такива врагове като варварите главорези, които ги връхлитаха от всички страни. Мускетите повече им пречеха, отколкото им помагаха, защото лъковете стреляха далеч по-бързо и по-точно от тромавите, невиждащи оръжия, които се пълнеха откъм дулото. Някои войници побягнаха, други останаха и влязоха в бой, но краят за всички беше един и същ. Те бяха изклани. Крясъците намаляваха и се отдалечаваха, тъй като оцелелите се опитваха да избягат вътре в сградата.