В подгизналия двор кръвта се смеси с дъжда и навред бе осеяно с трупове. Спрян от куршум, един номад се бе свлякъл при входа и очевидно бе единствената жертва, дадена от нападателите. Джейсън долови някакво движение и видя един войник да вдига глава от наблюдателницата, където се беше скрил. Разнесе се остър звън, в окото му се заби стрела и той изчезна — този път завинаги.
Нямаше повече ни стенания, ни зов за милост — крепостта бе превзета. Номадите се движеха мълчаливо сред труповете и се навеждаха, за да извършат зловещия си ритуал по ампутацията. Темукин се появи от един вход с червена, капеща кръв сабя и повика с ръка едного от хората си към колекцията от трупове, струпана близо до портата, която бяха щурмували.
— Трима от тях са на жонгльора. Останалите палци са мои. — Войникът се поклони и извади камата си. Темукин се обърна към Джейсън. — Тук има стаи с разни неща. Намери барута!
Джейсън се изправи много по-бързо, отколкото всъщност би желал, и видя, че все още държи окървавения нож. Изтри го в облеклото на най-близкия труп и го подаде на Темукин, който го взе, без да каже нито дума, обърна се и пак влезе в сградата. Джейсън го последва, като напразно се мъчеше да върви, без да накуцва.
Аханк и още един офицер пазеха вратата на един склад с нисък таван. Номадите плячкосваха труповете и останалата част на крепостта, но тук не ги допускаха. Джейсън си проправи път покрай стражите и спря на входа. Вътре имаше кошове с оловни куршуми, големи колкото юмрук топовни гюлета, резервни мускети и саби и няколко тантурести бурета, запечатани с дървени запушалки.
— Май че е това тук — посочи Джейсън и вдигна ръка да спре Темукин, който веднага тръгна към него. — Не влизай… Виждаш ли тези сиви зрънца на пода до отвореното буре? Много приличат на разсипан барут и могат да се запалят, ако ги настъпиш. Дай да ги измета, преди да влезе някой друг.
Джейсън се наведе и усети режеща болка в хълбока и крака си, но направи всичко възможно да не й обръща внимание… С помощта на свито на топка парче плат прочисти една пътека в стаята. Отвореното буре наистина съдържаше барут. Той сипа грапавите зрънца обратно в отвора и постави запушалката на мястото й. След това предпазливо вдигна бурето, пренесе го през стаята и го подаде на Аханк.
— Не го изпускай, нито го блъскай, запалвай или намокряй! И изпрати долу… — бързо броеше той — девет души за останалия барут. Предай им каквото ти казах току-що.
Аханк се отдалечи и отвън изведнъж се разнесе страхотен взрив, последван от далечен бумтеж. Джейсън се хвърли към процепа и видя, че от наблюдателницата липсваше огромен къс. В калта валяха камъни и над всичко това се издигаше напоен от дъжда облак прах. Стените още вибрираха от експлозията, когато в далечината се разнесе втори взрив. През портата влезе един номад, който силно викаше на собствения си език.
— Какво казва? — попита Джейсън.
— Идват много войници. Гърмят с голяма пушка, която издава този звук. Много дружини войници, повече, отколкото може да преброи.
11.
Но варварите не изпаднаха в паника, дори не се развълнуваха. На война като на война… Нито непознатата обстановка, нито дъждът, нито новите оръжия можеха по някакъв начин да повлияят на хладнокръвието им или пък на тяхната боеспособност. Хора, които нападат космически кораби, са в състояние да гледат на някакъв си топ, дето се зарежда от дулото, само с презрение.
Аханк се натовари с пренасянето на барута, а лично Темукин отиде до разрушената наблюдателница да види каква войска ги напада. В стената попадна още едно гюле, куршумите свистяха наоколо като смъртоносни пчели, но той не помръдна от мястото си, докато не реши, че е видял достатъчно. След това се наведе и даде заповеди на хората си отгоре.
Джейсън се влачеше след номадите, които пренасяха барута, и когато излезе навън, видя, че освен него и пълководеца не е останал жив човек в крепостта.
— Оттук! — заповяда Темукин и посочи към портата, която излизаше на брега на реката. — Тези, които идват насам, още не виждат тази страна, а там, зад сградата, са всичките моропи. С барута се качвате на тях и когато подам сигнал, веднага препускате към дърветата. Ние тук ще задържим войниците и след това ще дойдем при вас.