Темукин го очакваше пред буретата с барут на пода на камачата си.
— Направи така, че да се взриви! — заповяда той.
— Не тук вътре и не всички наведнъж, освен ако не си си наумил да извършиш масово самоубийство. Трябва ми нещо като контейнер, но да мога да го запечатам, и при това да не е твърде голям.
— Кажи си желанията. Всичко, от което имаш нужда, ще бъде донесено тук.
Пълководецът очевидно държеше да запази в пълна тайна опитите си с експлозивите и Джейсън нямаше нищо против. В камачата беше топло и относително удобно, тъй като имаше на разположение ядене и пиене. Той се отпусна върху кожите и се съсредоточи над един печен кози крак, докато му съберат каквото трябва, а после изтри ръце в жилетката си и се залови за работа.
От няколкото глинени гърнета, които му бяха предоставени, Джейсън избра най-малкото, малко по-голямо от чаша. След това извади запушалката на едно от буретата и внимателно изтръска барут върху кожен парцал. Зрънцата не бяха съвсем еднородни, но той смяташе, че това не влияе особено на скоростта на горене. Нали в мускетите не пречеше. Взе един черпак от твърда кожа и внимателно напълни гърнето до половината. След това нагласи изрязано парче кожа отгоре и лекичко го прилепи плътно върху зърната със закръгления край на оглозгана бедрена кост. Темукин стоеше зад него и наблюдаваше отблизо действията му. Джейсън взе да обяснява.
— За да горят равномерно, зърната трябва да са плътно едно до друго, защото най-хубав гърмеж се получава от гладко горене. Поне така са ми казвали хората от племето, които знаят как става тази работа. Всичко това е съвсем ново не само за теб, но и за самия мен. След това се напъхва кожата, за да притисне барута и да служи като непромокаем капак. — Джейсън беше приготвил смес от вода, пръст от пода на камачата и натрошен тор. Всичко заедно образуваше влажно, глинесто вещество, което той напъха в гърнето, за да го запечата херметически. След това го заглади и заобли отгоре.
— Казват, че за да избухне, барутът трябва да бъде напълно изолиран. Ако има някакви пролуки, огънят излиза през тях и веществото просто изгаря.
— А сега огънят как ще стигне до него? — попита Темукин, свъсил съсредоточено вежди в старанието си да не пропусне нищо от необичайните технически обяснения. За един невежа, който не можеше да брои много добре и не притежаваше и помен от някакви технически познания, той се справяше доста прилично.
Джейсън взе една от тежките железни игли, с които номадите съшиваха кожите на камачите.
— Въпросът ти е съвсем уместен. Сега запушалката е вече изсъхнала и аз мога с ей това нещо да пробия дупка в нея през калта и кожата, чак долу до барута. После с другия край на иглата ще напъхам в дупката този парцал. Смъкнах го от един от хората ти, който на свой ред го беше смъкнал от гърба на някого от низините. Напоил съм го с мазнина, тъй че ще гори лесно. — И той вдигна в ръка глинестата граната. — Според мен сме готови, да вървим.
Темукин излезе с широка крачка навън, а Джейсън, с бомбата в една ръка и мъждукащата газена лампа в другата, го последва на почетно разстояние. Пред камачата на вожда бе прочистено обширно пространство и войниците държаха любопитните на прилично разстояние. Мълвата, че ще става нещо необикновено и опасно, се бе разнесла бързо и от всички страни на пръснатия лагер бяха надошли хора. Те запълваха плътно празното място между околните камачи. Джейсън внимателно постави бомбата на земята и каза високо:
— Ако стане, ще има силен гръм, пушек и пламъци. Някои от вас тук знаят какво искам да кажа. И така — на работа.
Той се наведе, поднесе лампата към фитила и изчака, докато парцалът запуши и се запали. Гореше бавно, тъй че Джейсън постоя няколко секунди, за да се увери, че всичко върви както трябва. Засечки нямаше. Чак тогава той се обърна и отиде бавно до камачата при Темукин.
Но дори и стимулираната от лекарствата увереност на Джейсън не издържа при последвалия провал, фитилът погоря, попуши, хвърли няколко искри и след това очевидно изгасна. Джейсън си наложи да изчака доста дълго въпреки нетърпението и недоволството на околните. Нямаше никакво желание да се наведе над бомбата и тя да се възпламени в лицето му. Едва когато Темукин взе да се хваща красноречиво за ножа, той тръгна да погледне овъгления фитил с надеждата, че изглежда по-спокоен, отколкото се чувстваше всъщност. Наведе се над него, кимна веднъж дълбокомислено и после се отправи обратно към камачата.