— Фитилът е изгаснал, преди да стигне до барута. Трябва дупката да е по-голяма или фитилът по-хубав. Току-що си спомних още една строфа от „Песента на бомбата“, в която се говори за това. Ей сега ще го направя. Не давай на никого да се приближава, докато не се върна. — И той се вмъкна в камачата, преди да успеят да му възразят.
Най-хубавите фитили имат и барут вътре, за да могат да горят дори без приток на въздух. Трябваше му фитил с барут, но в какво можеше да го загъне? Най-добре в хартия, но тя липсваше в момента. Липсваше ли всъщност? Той се увери, че входът е здраво затворен и че е сам в палатката. След това бръкна в дъното на привързаната на пояса му торба и изрови оттам апарата си за бърза помощ. Беше си го взел въпреки риска, защото нямаше никаква представа колко ще трае цялата акция и не желаеше да припадне, преди да е настъпил краят й.
Само за секунда натисна, завъртя и отвори презареждащата камера. Върху ампулите беше сгънат листът за проверките и презареждането, точно толкова голям, колкото му беше необходимо. После отново прибра апарата.
Направата на фитила се оказа проста работа, въпреки че трябваше да сипва барута в хартията зрънце по зрънце, за да не се струпа на едно място и преждевременно да изгори. Когато привърши, Джейсън намаза хартията с мас и сажди от лампата и така прикри първичната й белота.
— Това би трябвало да свърши работа — реши той, взе фитила и иглата и се върна на мястото за изпробване.
Номадите вече му се присмиваха открито и издаваха неприлични звуци, а Темукин бе побелял от ярост. Бомбата си стоеше невъзмутимо там, където я бе оставил. Като се правеше, че не чува обидните им забележки, Джейсън се наведе над нея и проби нова дупка в херметическия глинен капак. Този път той не рискува да напъха долу при барута димящ парцал. Работата беше на косъм и потта, която изби по челото му, докато втъкваше новия фитил, естествено не се дължеше на мразовития утринен въздух.
— Този път непременно ще стане — каза той и поднесе пламъка.
Хартията запуши обилно и запука, разхвърчаха се рояци искри. За миг Джейсън погледна с ужас към пламъка, който се спускаше надолу по напоения с мас барутен фитил, след това се извърна и се втурна да се спасява.
Резултатът беше направо поразителен. Бомбата се възпламени с очаквания силен грохот и на всички страни засвистяха натрошени глинени парчета, които надупчиха десетки камачи и причиниха незначителни наранявания у някои от зрителите. Джейсън се намираше толкова близо до мястото на взрива, че се претърколи няколко пъти на земята.
Темукин все още стоеше неподвижно до отвора на камачата, но вече изглеждаше доста по-доволен. Тук-там из публиката се раздадоха викове на болка, ала бързо потънаха сред възторжените възгласи и радостните потупвания. Джейсън с мъка приседна и се заопипва, но не откри някакви нови наранявания — и без това не му беше останало здраво място.
— По-големи можеш ли да правиш? — попита Темукин и в очите му проблесна пламъкът на разрушението.
— Колкото искаш! Но аз бих могъл да ти отговоря много по-точно, ако благоволиш да ми кажеш за какво си намислил да ги използваш.
Някакво разбъркване в другия край на полето разсея Темукин, преди да успее да отговори. Няколко души с моропи се мъчеха да си пробият път през тълпата, което не се нравеше на зяпачите. Разнесоха се гневни подвиквания и нечий задавен писък.
— Кой приближава без позволение? — попита Темукин и посегна към сабята си. Личните му телохранители извадиха оръжието си и се подредиха плътно до него. Хората от първата редица зяпачи се разскачаха встрани, за да не бъдат прегазени от моропа и ездача му, които изникнаха на опразненото място.
— Какъв е този шум? — попита ездачът с нетърпящ възражение глас, който много напомняше за Темукин.
Глас, който беше много познат на Джейсън.
Кърк.
Едва сдържайки гнева си, Темукин се отправи с решителна крачка напред, заобиколен от хората си, а през това време Кърк се спусна на земята, вече заедно с Рес и останалите пирийци. Оформяше се една наистина забележителна битка.
— Чакайте! — извика Джейсън и се втурна между двете групи, които очевидно вървяха към сблъсък. — Та това са пирийците! Моето племе. Воини, дошли да се присъединят към войската на Темукин. — А през зъби изсъска към Кърк: — Спокойно! Прегъни малко коляно, преди да ни изколят всичките.
Кърк не направи нищо подобно, ами застина на място, видимо раздразнен не по-малко от Темукин, и заопипва дръжката на сабята си по същия застрашителен начин. Темукин връхлетя като лавина и Джейсън трябваше да отстъпи, за да не го смачкат помежду си. Темукин спря едва когато пръстите на краката му се опряха в краката на Кърк и двамата се загледаха яростно очи в очи.