Последва оживено обсъждане, но само на подробностите. Никой не оспорваше плана на Джейсън — те всъщност дори го одобряваха. Струваше им се прост и осъществим, при това им отреждаше роли, които им бяха приятни. Мета, разбира се, беше изключение. Опитът, който вече имаше с огньовете от животински тор и неблагодарния ръчен труд, й стигаше до края на живота. Но тя беше пирийка до мозъка на костите си, затова не се оплакваше от задачите си, а си мълчеше.
Когато събранието свърши, беше вече много късно — Гриф отдавна спеше. Атомният нагревател бе изключен и прибран, но сиянието от топлината му оставаше. Джейсън се строполи в кожения спален чувал и въздъхна изтощено. Мета се дотъркаля до него и сложи брадичка върху гърдите му.
— Какво ще стане, след като спечелим? — попита тя.
— Не знам — уморено й отвърна Джейсън и прекара пръсти през късо подстриганата й коса. — За това не съм мислил. Първо да свършим работата.
— Аз пък съм мислила. Това би означавало край на войната за нас, искам да кажа — завинаги. Ако останем тук и си построим нов град… Ти какво ще правиш тогава?
— Не съм мислил — измърмори той неопределено и я притисна, като се наслаждаваше на близостта й.
— Струва ми се, че бих искала да престана да воювам. Мисля, че положително има други неща, с които човек може да запълни живота си. Забелязал ли си, че всички жени тук се грижат сами за децата си, вместо да ги изпращат в ясли и никога повече да не ги виждат, както на Пиръс? Струва ми се доста хубаво.
Джейсън отдръпна ръка от косата й като от разтопен метал и се ококори. Някъде отдалеч до него долетя неясният, неумолим звън на сватбени камбани, от който се бе спасявал толкова пъти в живота си и който светкавично го подтикваше към бягство.
— Е — рече той, като се надяваше, че е придал на гласа си необходимата тежест, — подобно нещо може да е хубаво за жените на варварите, но едва ли може да се пожелае на едно умно и цивилизовано момиче.
И зачака напрегнато отговора и, но по равномерното й дишане разбра, че е заспала. Това го спасяваше поне за момента.
След това притисна към себе си твърдото й топло тяло и се зачуди от какво точно бяга, и докато се чудеше, лекарствата и изтощението си казаха своето и той заспа.
На сутринта започна новият поход. Темукин бе издал заповедите си и хората потеглиха призори срещу ледения, пронизваш до кости вятър, който връхлиташе от планините на север. Камачи, ескунги, дори товарните моропи — всичко това бе изоставено. Всеки воин бе донесъл собствено оръжие и провизии и трябваше сам да се грижи за себе си и за животното си. Отначало движението им беше нестройно — войниците безразборно си проправяха път сред камачи, кряскащи жени и дрипави деца, втурнали се на всички посоки из прахоляка. Но ето че двама застанаха един до друг, до тях се нареди трети и така нататък, докато най-накрая вече целият ескадрон яздеше заедно и ездачите подскачаха на гърбовете на моропите, понесени от вълнообразния им ритъм.
Джейсън яздеше до Кърк. Деветдесет и четиримата пирийски воини ги следваха в колона по двама. Той се обърна на седлото си и ги изгледа. На жените не позволиха да дойдат с тях, осем мъже бяха отишли в низините с Рес, а останалите пазеха при кораба. Значи за изпълнение на задачата оставаха всичко на всичко деветдесет и шестима — те трябваше да завладеят войската на варварите и вече завзетата част на планетата. На пръв поглед — непосилна задача, но поведението на малобройните пирийци изобщо не даваше повод за подобни съмнения. Сериозните им лица показваха, че са готови да разгромят всичко, що се изпречи на пътя им. Тяхното присъствие изпълваше Джейсън с неизмеримо чувство за сигурност.
Щом се озоваха извън чертите на лагера, те забелязаха и други колони, които яздеха успоредно с тях из хълмистата необятност на степта. До всички разположени покрай реката племена бяха стигнали пратеници с вестта, че трябва да потеглят днес. Ордата се събираше. Прииждаха от вси страни, устремяваха се към ядрото на похода и наоколо вече гъмжеше от ездачи, които стигаха чак до хоризонта. Вече се забелязваше и известен порядък, тъй като различните родове се строяваха зад капитаните си и образуваха ескадрони. Джейсън зърна в далечината черните знамена на личната охрана на Темукин и ги показа на Кърк.
— Темукин има два моропа, натоварени с нашите барутни бомби, и иска да яздя с него, за да ръководя акцията. Той преднамерено не спомена останалите пирийци, но ние всички ще идем при него, независимо от желанията му. Има нужда от мен заради барута, а аз яздя с племето си. Това е неоспорим довод, който, според мен, той не може да отхвърли.