— Привет, о, пълководецо! — подхвана Джейсън. — Дошъл съм да ти предложа помощ, която ще превърне този момент на разгром в победа.
Темукин с нищо не показа, че го е чул. Седнал на една канара с кръстосани ръце върху дръжката на сабята, която беше забил в земята пред него, той гледаше право напред — към преградения проход, сложил край на мечтата му за победа. Последните лъчи на залязващото слънце огряваха стръмните, отвесни стени на скалните грамади около Пролуката.
— Сега вече проходът се е превърнал в капан — продължи Джейсън. — Ако тръгнем да се катерим по камъните, които го запушват, или започнем да ги разчистваме, скритите зад тях хора ще ни надупчат със стрелите си. Подкрепленията им ще пристигнат много преди да сме успели да си проправим път. Обаче има един изход. Ако се изкачим на върха на по-високия зъбер, ей там вляво, бихме могли от него да хвърляме барутни бомби по враговете и да ги държим на почетно разстояние, докато войниците ти изкачат каменния сипей.
Темукин бавно плъзна поглед по каменната грамада, чак до върха й, и отсече, без да се обръща:
— Невъзможно е да се изкачи тази скала.
Кърк кимна и отвори уста да изрази съгласието си, но вместо това само изпъшка, тъй като Джейсън го ръгна с лакът под лъжичката.
— Имаш право. За повечето хора това е невъзможно. Но ние, пирийците, сме планински народ и с лекота можем да изкачим тази кула. Ще ни разрешиш ли?
Пълководецът бавно се извърна и заразглежда Джейсън — стори му се съвсем обезумял:
— Ами започвайте! Аз ще гледам.
— Това трябва да стане на светло. Трябва да виждаме къде хвърляме бомбите. Пък и в дисагите си имаме някои специални принадлежности, които се налага да подготвим. Така че катеренето ще започне призори и до следобеда Пролуката е твоя.
Те се запътиха към другарите си и усетиха как Темукин ги изгаря с поглед в гръб. Кърк беше втрещен.
— За какви принадлежности говориш? Нищо не разбирам.
— Само защото никога не ти се е налагало да се занимаваш с алпинизъм. И съоръжението, от което се нуждая най-напред, е твоето радио, защото трябва да се свържа с кораба — да ми изработят останалите неща от екипировката. Ако се потрудят здравата, могат да ги свършат и да ми ги доставят преди съмване. Погрижи се нашите хора да се разположат на лагер колкото може по-далеч от другите. Трябва да се измъкнем, без да ни забележат.
Докато другарите му разгъваха кожените спални чували и копаеха дупки за огъня, Джейсън работеше с радиото. Беше приклекнал в центъра на нестройния кръг, образуван от моропите, и използваше прикритието на туловищата им. Дежурният офицер на борда на „Боец“ изпрати някого да събуди и да извика останалите и след това прие всички нареждания на Джейсън. Не последваха никакви възражения или извинения, тъй като военновременното извънредно положение бе неделима част от Пирийското всекидневие. Обещаха да му доставят екипировката много преди зазоряване. Джейсън изслуша повторението на собствените си наставления и прекъсна връзката. Хапна малко от горещата яхния и заповяда да го събудят, когато пристигне съобщение от кораба, че задачата е изпълнена. Днешният ден се бе проточил твърде много и той се намираше на границата на изтощението, а утрешният не обещаваше нищо по-добро. Настани се в спалния чувал с дрехите и ботушите, придърпа кожения му край над лицето си, за да не се образуват ледени висулки в ноздрите му, и моментално заспа.
— Махай се! — промърмори Джейсън и се опита да се откачи от стоманените пръсти, които го стискаха за и без това вече натъртената му ръка.
— Ставай! — сбута го Кърк. — Съобщението пристигна преди десет минути. Совалката тръгва с товара, трябва да идем да я посрещнем. Моропите са вече оседлани.
При последните думи Джейсън изстена и се надигна. Топлината мигновено напусна тялото му и той взе да зъзне.
— Апаратът — изтракаха зъбите му. — Дайте ми една хубава доза стимуланти и болкоуспокояващи, тъй като имам чувството, че днешният ден няма да има край.
— Чакай тук — предложи Кърк, — Аз ще посрещна совалката сам.
— И на мен ми се иска, но не може. Наложително е да проверя съоръженията, преди совалката да се върне на кораба. Всичко трябва да бъде безупречно.
Занесоха го на ръце до моропа и го сложиха на седлото. Кърк пое юздите и поведе животното, а през това време Джейсън се унасяше и стискаше здраво лъка на седлото, за да не падне. Те препуснаха в мрака преди зазоряване и когато стигнаха до уреченото място, лекарствата вече бяха започнали да действат. Постепенно Джейсън се почувства отново човек.
— Совалката кацна — съобщи Кърк, прилепил радиото до ухото си. От хоризонта на изток долиташе едва доловимо бръмчене, един звук, който там, в лагера, никога нямаше да се чуе.