— Какво е ставало тук? — попита го Джейсън.
— През нощта атакувахме — отвърна раненият. — Не можехме да не вдигаме шум, тъй като при изкачването камъните се плъзгаха и търкаляха под краката ни, много хора раниха. Когато наближихме върха, невестулките започнаха да хвърлят отгоре ни снопове горяща трева и в мрака се озоваха над нас на урвата. Не можахме да се преборим с тях и само онези, които не бяха стигнали много високо по скалата, доживяха да слязат отново тук. Беше много лошо.
— Но много хубаво за нас — измърмори Кърк. когато се отдалечиха. — С този провал Темукин ще загуби престижа си, който пък ние ще спечелим, когато се изкачим по тази скала. Ако успеем…
— Не започвай отново със съмненията си — прекъсна го Джейсън. — Само стой тук долу и се преструвай, че ти е пределно ясно какво става.
Джейсън свали тежките си връхни дрехи и потрепери. Спокойно, ще се стопли набързо, щом започне изкачването. Отдолу зъберът изглеждаше непристъпен като стените на космически кораб. Той тъкмо завързваше ремъка на чука за клиновете на кръста си, когато се приближи Аханк, изкривил лице от съмнение, примесено с подигравка.
— Казаха ми, жонгльоре, колко си тъп, смятал си, че можеш да се изкачиш отвесно по скалата.
— Едва ли само това са ти казали — пресече го Джейсън, пъхна ръце през ремъците на багажа си и го нагласи на гръб. — Господарят Темукин ти е рекъл да дойдеш и да видиш какво става. Тъй че се настани удобно и остави краката си да се отморяват за мига, когато ще се наложи да хукнеш към повелителя си с радостната вест за моя успех!
Кърк изгледа със съмнение първо отвесната каменна стена, а после и Джейсън.
— Дай аз да се кача. По-силен съм от теб и в много по-добра форма.
— Това е самата истина — съгласи се Джейсън. — Като стигна върха, ще хвърля въжето обратно долу и ти ще се изкачиш с всички бомби. Но не може пръв да тръгнеш. Алпинизмът е спорт, който изисква майсторство, едва ли ще го усвоиш за няколко минути. Благодаря ти за предложението, но аз съм единственият подходящ човек за тази работа. Тъй че давай да започваме. Ще съм ти признателен, ако ме повдигнеш, за да се хвана за ей онази издатина над главата ти.
Не беше чак толкова лесно да се качи на раменете на пириеца, но Кърк просто се наведе, хвана го за глезените и го повдигна право нагоре. Джейсън започна да мести ръцете си сантиметър по сантиметър по каменната повърхност и да се издига, докато най-сетне успя да се добере до тясната издатина, а през това време Кърк го държеше здраво за петите. Пръстите на краката му се размърдаха, намериха опора в една стърчаща гърбица и катеренето започна.
Беше се издигнал почти на десет метра от земята, когато се наложи да забие първия клин. Над него, но твърде далеч от протегнатите му пръсти, се намираше една доста голяма издатина, на която дори можеше да се легне. Тук скалната повърхност бе осеяна с пукнатини и той подбра една от тях, разположена напречно пред него. Първият клин бе от замаскираните и той го натика в пукнатината. След това го удари силно четири пъти с чука и го наби здравата навътре. Бавно и внимателно — май от десет години вече не се бе занимавал истински с алпинизъм — Джейсън протегна крак и пренесе теглото си върху клина. Той издържа. Сега Джейсън се изпъна нагоре, плъзгайки се по грапавата повърхност на скалата, и най-сетне се добра до издатината. След това се издигна, седна върху нея и задъхано сведе поглед надолу към обърнатите към него лица. Вече всички войници го наблюдаваха, дори Темукин се бе появил сред тях и не го изпускаше от очи. Неприятелите положително също се интересуваха от това, което ставаше, но скалната грамада го закриваше както от погледите им, така и от стрелите. Можеха да се доближат до ръба на дефилето, но за да го стигнат, трябваше да се изкатерят като него по зъбера.
Скалата беше студена, затова по-добре беше да продължава нагоре.
Нямаше как да прецени съвсем точно местоположението си, но му се струваше, че вече се е издигнал поне до ръба на дефилето. Забил здраво пръстите на краката си в една широка пукнатина, той тъкмо се опитваше да вкара клин на доста неудобно място встрани от себе си, когато отдолу се разнесоха викове.
Наведе се колкото можа и на свой ред извика:
— Какво? Не ви чувам! — В този миг една стрела издрънча в скалата, точно там, където преди малко се намираше главата му, завъртя се и падна долу.
Джейсън едва не полетя след нея, но се задържа, вкопчи се почти конвулсивно в грапавините по скалната повърхност. Извърна глава и видя един воин от племето на невестулките, увиснал на здраво омотан около тялото му кожен ремък. Вече беше заредил втора стрела и се готвеше да я изстреля. Хората, които държаха другия край на ремъка, бяха на ръба на Пролуката и не се виждаха, но стрелецът се бе спуснал под стърчащата скала и Джейсън му беше на прицел.