— Никак — мрачно отвърна Рес, извади от един шкаф месо и хляб, а от сламата изрови покрита с паяжини бутилка вино. — След като загина — или след като помислихме, че си загинал, — всичко се провали. Кърк те чул по дентифона и едва не уморил моропа в желанието си да ти се притече на помощ. Но закъснял — вече си бил потънал в Портата на ада. Имало и някакъв жонгльор, който те предал и се опитал да обвини и Кърк, че е пришълец от друга планета. Кърк го изритал в бездната, преди да успее да се раздрънка много. Очевидно и Темукин бил толкова разярен, колкото и Кърк, и цялата работа пропаднала още там. Но така или иначе, теб те нямало. Кърк решил, че едва ли може да направи нещо повече за теб, освен да се помъчи да доведе плана ти докрай.
— И успяхте ли?
— За съжаление не. Темукин убеди повечето от племенните вождове, че трябва да се бият, а не да търгуват. Кърк ни помагаше, но делото беше загубено. Накрая се наложи аз да се оттегля тук. Приключвам тази операция, като я оставям в достатъчно добро състояние, така че помощниците ми да могат сами да се справят по-нататък, а пирийското „племе“ пое обратния път към кораба. Този план пропадна и ако не съумеем да измислим нов, се разбрахме да се върнем на Пиръс…
— Изключено — изломоти Джейсън с пълна уста.
— Нямаме друг избор. А сега ти ми кажи, моля ти се, как се добра дотук? Още същата нощ ние изпратихме хора долу в Портата на ада. Никаква следа не открили от теб, въпреки че имало трупове и скелети колкото щеш. Решили, че си пропаднал в леда и трупът ти е отнесен от течението.
— Наистина бях отнесен, ала не като труп. Долу налетях върху една снежна пряспа и сигурно щях да ви дочакам премръзнал, но жив, ако не бях пропаднал в леда, както и сте се досетили. Потокът води до серия пещери. Аз имах батерия и повече търпение, отколкото си мислех. Беше ужасно, но най-сетне успях да се добера до подножието на зъберите. По пътя си за насам поразбих няколко глави и преживях няколко приключения.
— Имаш късмет, че пристигна сега. Утре щеше да е вече твърде късно. Совалката ще ме вземе малко след мръкване, а до мястото на срещата ми предстои да измина десет километра с лодка.
— Ами вече имаш и втори човек за гребане. Готов съм да тръгна веднага щом се справя с това ядене и пиене.
— Ще предам по радиото новината за пристигането ти, тъй че да известят Кърк и останалите.
Те тръгнаха без много шум с една от собствените лодки на Рес и стигнаха до скалистото крайбрежно островче, преди слънцето да се докосне до хоризонта. Рес проби лодката и двамата сложиха в нея няколко тежки камъка. Тя потъна безпрепятствено. След това не им оставаше нищо друго, освен да чакат, да се възхищават на купищата гуано и да слушат крясъците на изплашените морски птици, докато най-сетне совалката ги прибра на борда си.
Пилотът, Клон, поздрави Джейсън с едно кимване — всъщност той не се и надяваше на по-ентусиазирано посрещане от страна на пирийците, а после полетът се оказа съвсем кратък. Когато пристигнаха при кораба, тези, които бяха свободни от дежурство, спяха, а дежурните си бяха по местата, тъй че Джейсън не успя да види никого. И толкова по-добре, защото все още усещаше умора от пътешествието. Пирийското „племе“ се очакваше да пристигне по някое време на следващия ден и срещите можеха да почакат дотогава.
Кабината му си стоеше, както я беше оставил, а скъпата му библиотека му се надсмиваше от един ъгъл със злобна металическа усмивка. За какво ли я беше купил? Само дето си беше хвърлил парите на вятъра. Той я подритна мимоходом, но кракът му просто се хлъзна по лъскавия метален овоид.
— Боклук — заяви той и с все сила натисна включващия бутон. — Ти ставаш ли изобщо за нещо?
— Това въпрос ли е? — отвърна монотонно библиотеката. — Ако е въпрос, определете и посочете точното значение на „става“ в този контекст.
— Само устата ти е голяма. Сега дърдориш… а къде беше, когато ми трябваше?
— Където ме поставят, там съм. Отговарям на всевъзможни въпроси. Ето защо въпросът ви е безсмислен.
— Недей да обиждаш шефовете си, машино. Това е заповед.
— Слушам, господине.
— Така е по-добре. Аз те сътворих и аз мога да те унищожа.
Джейсън си поръча силно питие по разпределителя в стената и се тръшна в едно кресло. Библиотеката святкаше със светлинките си и от нея се разнасяше електронно бръмчене. Той отпи жадно и отново се обърна към машината.
— Бас държа, че нямаш особено високо мнение за плана ми да натупаме туземците и да открием рудника?