— Никакъв демон не съм, Темукин.
— Не ми се подигравай! Знам истината. Това, което пеят жонгльорите, е вярно, въпреки че никога не съм го вярвал преди. Ти ме изкуси, аз приех и над мен тегне проклятие. Кажи ми часа и начина, по който ще умра.
— Това не мога да ти кажа.
— Разбира се, че не можеш. И ти си обвързан като мен.
— Нямах предвид това.
— Зная какво си имал предвид. Като приемам всичко, аз губя всичко. Друг път няма. Съгласен съм. Но първо ще спечеля… Така е, демоне, ще ми разрешиш това, нали?
— Разбира се, че ще спечелиш, и…
— Нищо повече не ми казвай! Промених намерението си. Не искам да зная как ще свърша. — Той разтърси рамене, сякаш за да отхвърли невидим товар, и прибра сабята обратно в ремъците на кръста си.
— Добре, вярвай каквото щеш. Само ми дай неколцина способни мъже и аз ще открия подстъпа към низините. В долината ще се смъкнем с помощта на въжена стълба. Аз ще обозначавам пътя и ще ги преведа през пещерите, за да докажа, че това е осъществимо. Следващия път ще ни последва и войската. Дали ще дойдат… там долу?
Темукин се изсмя.
— Те са дали клетва да ме последват и в ада, ако им заповядам. Ще дойдат.
— Разбрано. Да си стиснем ли ръцете?
— Разбира се! Аз ще превзема света и ще спечеля вечен живот, тъй че сега не се боя от студеното ти докосване, демоне мой.
Той премаза ръката му в своята и Джейсън неволно се възхити от изключителната му дързост.
20.
— Дай аз да говоря с него, моля те! — поиска Мета. Кърк я отстрани с ръка и така сграбчи микрофона, че той почти изчезна в исполинските му пръсти.
— Чуй ме сега, Джейсън! — започна студено пириецът. — Никой от нас не подкрепя авантюрата ти. Не си в състояние да разясниш целта си и няма да постигнеш нищо освен разруха. Ако Темукин завладее и низините, ние никога няма да го свалим и да започнем да експлоатираме рудниците. Рес се върна в Ам да организира съпротива, която да се противопостави на вашето нашествие. Още няколко души тук изявиха желание да се присъединят към него. Моля те за последен път. Спри това, с което си се захванал, преди да е станало много късно.
От радиото прозвуча гласът на Джейсън, но толкова необичайно равнодушен, че беше трудно да се определи дали това се дължеше на предаването, или той действително говореше така.
— Кърк, чувам какво казваш, повярвай ми, разбирам всичко. Но е твърде късно за връщане назад. Повечето от войските преминаха през пещерите и дори заловихме няколко моропа от селата. Вече с нищо не мога да спра Темукин. Цялата работа ще трябва да се изведе докрай. Хората от низините може и да победят, въпреки че, не ми се вярва. Темукин ще властва над урвата и под нея и накрая това ще се окаже за добро.
— Не! — извика Мета и задърпа микрофона. — Джейсън, чуй ме! Не можеш да постъпваш така. Ти дойде при нас, помогна ни и ние ти се доверихме. Показа ни, че животът не се състои единствено от убийства и смърт. Вече знаем, че войната на Пиръс е погрешна, защото ти ни го показа, и на тази планета дойдохме само защото ти ни нареди. Сега всичко изглежда, струва ми се, като че ли ни предаваш. Ти се постара да ни научиш как да не убиваме и, повярвай ми, ние се постарахме да усвоим урока ти. Обаче това, което правиш сега, е по-лошо от всичко, което някога сме вършили на Пиръс. Там поне се биехме за живота си. А ти нямаш такова извинение. Ти показа на това чудовище Темукин как да води нови войни и да убива още хора. Нима имаш някакво оправдание?
И те зачакаха отговора на Джейсън, но от високоговорителя дълго време се разнасяха единствено атмосферни смущения. Когато заговори, гласът му изведнъж прозвуча много уморено.
— Мета… съжалявам. Ще ми се да ти обясня, но е много късно. Търсят ме и трябва да скрия радиото, преди да са дошли. Правилно постъпвам. Преди много време някой беше казал, че не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата. Което означава, че не можеш да постигнеш обществена промяна, без да нараниш някого. Заради мен има ранени и загинали и не мисли, че не си давам сметка за това. Но… слушай, повече не мога да говоря. Те са отвън. — Гласът му се превърна в шепот.
— Мета, ако не се видим повече, запомни само едно нещо. Старомодна дума е, но се среща в много езици. Библиотеката може да ти я преведе и да ти обясни значението й. По радиото е по-лесно. Съмнявам се дали бих могъл да ти го кажа лице в лице. Ти си по-силна от мен, Мета, и рефлексите ти са много по-добри, но все пак си жена. И, по дяволите, искам да кажа, че аз… те обичам. Желая ти щастие. Край.
Високоговорителят щракна и помещението се изпълни с мълчание.
— Каква беше думата, която използва? — попита Кърк.