— Какво е това? — попита тя, като с лекота издърпа лоста от ръката му и го заби дълбоко под обкова. Надигна го само веднъж и наоколо се разнесе острото хрущене на счупен метал.
— От теб ще излезе доста добър съпруг — каза й Джейсън, като изчистваше пръстите си от прахта. — Обзалагам се, че с останалите два не можеш да се справиш толкова лесно. — Тя се зае с поставената й задача. — Това е един уред, който ще ни трябва много, щом ще се занимаваме със завладяването на планети. Де да имах нещо такова, когато дойдох за първи път на Пиръс, щеше да спаси доста хора от смърт.
Мета отхвърли капака назад и се загледа в яйцевидния предмет на колела.
— Какво е това — бомба?
— Абсурд. Нещо много по-важно. — И той наклони сандъка, така че нещото се изтъркаля на пода.
То приличаше на бляскаво метално яйце почти без особени белези и обърнато с върха нагоре, стигаше цял метър на височина. Шест гумени колела, по три от всяка страна, го повдигаха над пода, а горната му част завършваше с покрито под прозрачен капак командно табло. Джейсън посегна към него, вдигна капака, след това натисна един бутон, обозначен с „вкл.“, и таблото светна.
— Какво си ти? — попита той.
— Това е библиотека — отвърна му кух, метален глас.
— За какво ли може да ни послужи? — подхвърли Мета и понечи да си върви.
— Ще ти кажа — протегна Джейсън ръка да я спре, но готов всеки миг да отстъпи, ако тя пробваше някой от номерата си за чупене на ръце. — Този уред е нашето военно разузнаване, а не интелектът ни. Нима си забравила през какви перипетии трябваше да преминем, докато намерим поне нещо за историята на вашата планета? Трябваха ни факти, от които да тръгнем, а такива изобщо липсваха. Хубаво, сега разполагаме с нещичко. — И той потупа гладката повърхност на библиотеката.
— Как е възможно тази малка играчка да знае нещо, което да ни е от полза?
— Тази малка играчка, както тъй очарователно я нарече, струва над деветстотин осемдесет и две хиляди кредита плюс транспортните разходи.
— Ами… — Мета беше потресена. — За толкова би могъл да екипираш цяла армия. Оръжия, боеприпаси…
— Не се и съмнявах, че това ще ти направи впечатление. Но, моля те, избий от изключително прекрасната си руса главица мисълта, че армиите са разрешение на всеки проблем. Много скоро ще се сблъскаме с непозната цивилизация на непозната планета. Нашата цел е да разположим рудника на най-подходящото място. Твоята армия няма да ни каже нищо по въпроса за минералогията, антропологията, екологията или пък екзобиологията…
— Тия думи си ги измисляш.
— Какво ли не бих дал, да си ги измислям! Струва ми се, че не си даваш съвсем ясна сметка какво количество знания е наблъскано в металното туловище на това същество. Библиотеко — продължи той и драматично размаха пръст към нея, — разкажи ни за себе си.
— Настоящата библиотека е модел 427–1587, „Марк IX“, подобрен, с фотодигитално, лазерно запаметяващо устройство и интегрална технология…
— Спри! — изкомандва Джейсън. — Библиотеко, ще трябва да се представиш по по-подходящ начин. Не можеш ли да се опишеш на прост, телеграфен език?
— Ами, здрасти! — избъбри жизнерадостно библиотеката. — Обзалагам се, че не сте виждали досега „Марк IX“, върха на библиотечния лукс…
— Улучихме рекламния бутон, но поне можем да разберем за какво става дума.
— … и най-новия образец за „интегрална технология“ според създателите на тази машина. Ами, приятели, едва ли ви трябва галактична диплома, за да разберете, че „Марк IX“ е новост във вселената. Този шаблонен език за „интегрална не знам какво си“ просто означава, че става въпрос за една мислеща машина, която няма равна на себе си. Но всички имаме нужда от нещо, за което да мислим, както и от нещо, с което да мислим; точно като паметта в главата ви, и „Марк IX“ си има собствена памет. Памет, която съдържа цялата библиотека на университета в Харибей — в нея има повече книги, отколкото сте в състояние да преброите за цял живот. Тези книги са записани като отделни символи, а символите — във вид на битове върху малки силициеви чипове вътре в мозъка на „Марк IX“. Тази част от мозъка, която принадлежи на паметта, е не по-голяма от свит човешки юмрук — при това на дребен човек, тъй като на всеки десет квадратни милиметра има над петстотин четирийсет и пет милиона бита. Едва ли ви се налага да знаете какво е „бит“, за да разберете величавостта на всичко това. В този мозък е събрана цялата история, наука и философия. Както и лингвистиката. Ако искате да научите думата „сирене“ на основните галактически езици, тя е…
Последва високоскоростен поток от срички и Джейсън се обърна към Мета… но нея я нямаше вече.