— Матра Моргана. — Мойнитей учтиво се поклони на сестра си, защото Моргана бе по-висша по ранг от нея, заради творенето на светове.
— Мойнитей, привет! — усмихна се в отговор младата богиня. — Честно да си призная, не очаквах да те видя у дома толкова скоро.
— Да, — въздъхна тайнствено чернокосата девойка. — Наложи се…
Матра се досети и се обърна към седмия ромбоиден по форма прозорец, където в момента ярко бяло слънце огряваше храм в нейна чест, обиколен от дванадесет колони.
— Кой е той?
Мойнитей се засмя звънко и приседна на края на съседния перваз.
— Понякога ме караш да чувствам известно притеснение от факта, че не спирам да прелъстявам даже когато творя. Но, о Темпорална светлина, имам нужда от това, както и да го разбират! Такава съм си! — Помълча известно време, докато оглеждаше пълната луна, надвиснала над смълчаното нощно море. — Луниек.
— Аха, разбирам. Срещнали сте се докато той е упътвал новото измерение на Залезните слънцебегачи по втората константа.
— Е, аз не съм така запозната с новите сектори и разпространението на вселенските участъци по константите, както си ти. В крайна сметка това не ми е работата.
Матра въздъхна.
— А в крайна сметка защо ми го казваш?
— Това е за разведряване и за да предизвикам ревността ти. То пък и каква ревност, ти не споделяш познанство с никой мъж, който бих могла да ти открадна. Не се обиждай.
Матра я погледна замислено и прекара ръка през косата си. Усети странно напрежение във въздуха и за миг, почти инстинктивно протегна магическия си поглед напред и потърси източника на силните вибрации. Когато го докосна, душата й се сви от острото предупреждение.
Мойнитей повдигна вежди.
— Какво е? — прошепна внимателно Моргана.
— Затова се върнах. Нещо става, а ако питаш НЕГО ще ти бъде малко по-трудно да откриеш отговора. Реших първо да попитам теб, тъй като ти често се занимаваш с ПРОРОЧЕСТВОТО, а и си запозната с пространствените вълни на първично ниво.
— Луниек какво мисли, след като е бил с теб?
— Работата е там, че с отдалечаване от Крепостта смущенията се накъсват и се долавят даже сигнали.
— Това, че вълните идват от ПРОРОЧЕСТВОТО не означава почти нищо. То непрекъснато изпраща откъси от „Основните уравнения на Криейтора“ из различните светове, за да коригира неточностите. От тук непрекъснато струят потоци от формули и магически изречения.
— Но не и из всички съществуващи реалности и измерения, нали? Не и постоянно. Бях на Залезните слънцебегачи, Матра Моргана. Има изменение на яркостните и времевите лъчения. Това вече мога да си го обясня — създава се нов свят, Матра.
Младата богиня се втренчи шокирана в сияещата аура на сестра си. Тя бавно се обърна и от преливащите се пастелени тонове на роклята й се разля аромат на билков букет и лимонови цветчета.
— Да, усещам го, но тези явления са неестествени.
— Може би трябва да слезем в залата и да проверим обвързващите йероглифи, макар да съм убедена, че не е от тях.
— Можеш да бъдеш сигурна, че не е.
В следващия момент настъпи извечната, най-първовъзникналата тишина на реалността и яркото слънце се скри зад полупрозрачен нощен воал и заприлича на луна. Всичко замря…
…А после…дойде горещият вятър, който се смени със студени талази… изви се буря, чийто вой накара твърдта да потрепери… остана само вълна от вятър, земята продължи да потръпва…
Матра протегна ръка към сестра си и силите им се сляха в мига, когато замъкът се разтърси из основи и пода на кулата започна да поддава.
— Мойнитей, символите! — изкрещя й Моргана и ги проектира във въздуха помежду им, а след това ги наложи върху гладко полираната мозайка, която крепеше нейните светове.
Цялата кула засия, обхваната от мощната магия на двете богини, която спря разцепването й до мига, в който земните движения утихнаха и светлината се върна.
В същия миг в умовете им проехтя силен крясък: „Лир…а“, последвано от радостен и ликуващ възглас.
Богините потръпнаха смутени. В последавалия момент във все още отвореното им съзнание нахлу чуждо същество. Друг ум и същност, долавяна през невъобразимо голямото пространство, безгранично и без присъствието на по-ясен живот около него. Послание, пътувало дълго, но без остатък от отблясъците и преградите на Пръстеновидните Земи на Боговете. Могъщо лъчение, отдалечено на петнадесет милиона светлинни вселени от Извора на Времето…