— Моля те — прошушнах, борейки се със сълзите, които пълнеха очите ми. — Моля те да го пощадиш.
— Защо?
— Защото нашийникът не може да ти даде онова, което искаш — изтърсих безразсъдно. Имаше едно-единствено нещо, с което можех да се пазаря, и макар да беше съвсем малко, аз все пак настоях: — Не ми остава друг избор, освен да ти служа, но ако на Мал се случи нещо, никога няма да ти простя. Тогава ще се боря с теб с всички сили. И всяка една секунда ще търся начин да си отнема живота, докато най-накрая не успея. Но проявиш ли милост към него, пощадиш ли живота му, ще ти служа с радост. И до края на дните си ще засвидетелствам своята признателност. — Последната дума едва не ме задави.
Той наклони глава на една страна и по устните му заигра скептична усмивчица. После тя се стопи и на нейно място дойде нещо, което не успях да разгадая, нещо, което почти наподобяваше копнеж.
— Милост. — Той произнесе думата така, сякаш опитва вкуса на нещо непознато. — Аз мога да бъда и милостив. — Вдигна и другата си ръка, обхвана лицето ми в шепи и ме целуна полека, нежно; макар всичко в мен да се бунтуваше, аз му позволих. Мразех го. Боях се от него. Но въпреки това чувствах странната притегателна мощ на неговата сила и не можех да овладея жадния отклик на вероломното си сърце.
Той се отдръпна и ме погледна. После, все още приковал очи в мен, повика Иван.
— Заведи я при килиите — нареди, когато Иван се яви при входа на шатрата. — Нека види своя следотърсач.
Сърцето ми потръпна от надежда.
— Да, Алина — продължи той, галейки ме по бузата. — Аз мога да бъда и милостив. — После се приведе ниско и устните му изпърхаха до ухото ми. — Утре влизаме в „Долината на смъртната сянка“ — прошепна, а гласът му беше като милувка. — Тогава ще нахраня волкрите с твоя приятел, а ти ще го гледаш как умира.
— Не! — извиках и отскочих ужасена. Опитах се да се отскубна, но хватката му беше стоманена, а пръстите му стискаха черепа ми. — Ти каза…
— Тази нощ може да се сбогувате. Това е единствената милост, която заслужават изменниците.
Нещо в мен се пречупи. Хвърлих се напред да издера лицето му, виейки от омраза. Иван на секундата се озова до мен и ме стисна здраво, а аз се заизвивах и замятах в ръцете му.
— Убиец! — крещях. — Чудовище!
— Все същото.
— Мразя те! — просъсках.
Той сви рамене.
— Скоро ще се умориш да мразиш. От всичко ще се умориш. — После се усмихна и в очите му видях зейнала същата бездънна пропаст, каквато имаше и в древните очи на Багра. — Ще носиш този нашийник до края на своя дълъг, много дълъг живот. Съпротивлявай ми се, докато още си способна на това. Скоро ще разбереш, че имам повече опит с вечността от теб.
Той ни отпрати с едно махване на ръката и Иван ме повлече навън по пътеката. Продължавах да се мятам и да се съпротивлявам. От гърлото ми се откъсна ридание. Сълзите, които бях възпирала през целия разговор с Тъмнейший, сега рукнаха свободно по страните ми.
— Престани — яростно изсъска Иван. — Някой ще те види.
— Не ме е грижа.
Тъмнейший, така или иначе, щеше да убие Мал. Тогава какво значение имаше, че някой може види моето нещастие? Сега стоях очи в очи с неминуемата смърт на Мал и жестокостта на Тъмнейший и виждах бездънния ужас, който ни очакваше.
Иван ме завлече до моята шатра и грубо ме разтърси.
— Искаш ли да видиш следотърсача, или не? Няма да мъкна някакво ревливо момиченце през целия лагер.
Притиснах длани към очите си и се опитах да овладея риданията си.
— Така е по-добре — отсече той. — Сложи си това. — И ми хвърли дълга кафява пелерина. Наметнах я върху кафтана си, а той вдигна широката й качулка. — Дръж главата си наведена и не вдигай шум, или, кълна се, ще те довлека за косите обратно тук и ще можете да се сбогувате чак в Долината. Ясно?
Кимнах.
Тръгнахме по неосветената пътека, която обикаляше лагера. Пазачите ми поддържаха дистанция и вървяха доста по-напред или доста по-назад от нас. Скоро си дадох сметка, че Иван не иска някой да ме разпознае или да разбере, че отивам на свиждане в затвора.
Докато вървяхме между казармените помещения и палатките, усетих странно напрежение да витае във въздуха над лагера. Войниците, покрай които минавахме, изглеждаха изнервени, а неколцина измериха Иван с явна неприязън. Запитах се как ли Първа армия приема внезапното възкачване на Аппарат на трона.