Нощем момчето и момичето лежаха сгушени един в друг в търбуха на кораба. Той я прегръщаше силно, когато тя се събудеше с тракащи зъби от поредния кошмар, а ушите й още пищяха от ужасените крясъци на мъже и жени, изоставени на един разбит сал. След тези кошмари крайниците й се тресяха от спомена за сила.
— Всичко е наред — шепнеше той в мрака. — Всичко е наред.
На нея й се искаше да му повярва, но се боеше отново да затвори очи. Вятърът скрибуцаше в платната. Корабът около тях въздишаше. Сега отново бяха сами като в детството си, когато се криеха от по-големите деца, от лошия нрав на Ана Куя, от всичко, което сякаш шаваше и се прокрадваше в тъмното.
Сега отново бяха сираци без истински дом. Затова пък принадлежаха един на друг. И ги очакваше един нов живот, който можеха да създадат заедно от другата страна на морето.
Благодарности
Благодаря на моя агент и верен рицар Джоана Стампфел-Волпе. Всеки ден си давам сметка какъв късмет е тя да е на моя страна, както и прекрасният екип на „Нанси Кофи Литъръри“: Нанси, Сара Кендъл, Катлийн Ортис, Жаклин Мърфи и Поя Шахбазян.
Моят редактор с орлов поглед и силна интуиция Ноа Уийлър повярва в тази история и знаеше какво точно й трябва, за да стане още по-добра. Хиляди благодарности на забележителните хора от издателство „Макмилан“ и „Холт Чилдрън“: Лора Годуин, Жан Фейуел, Рич Диас и Ейприл Уард в отдела за дизайн, както и Карън Франгипейн, Катрин Бъруд и Лизи Мейсън от маркетинга и рекламата. Също така бих искала да благодаря на Дан Фарли и Джой Даланегра-Сангър. За книгата ми не би могъл да се намери по-хубав дом.
Благородните ми читатели Майкъл Чиара и Джош Каменски поставиха в моя услуга свръхгениалните си мозъци и ме поощряваха с нестихващ ентусиазъм и неизчерпаемо търпение. Благодарна съм и на брат си Шем за неговото изкуство и изпратените отдалеч прегръдки, на Мириам „Сестричката“ Пастън, Хийтър Джой Каменски, Питър Байбринг, Трейси Тейлър, на „Апокалипсис“ (особено на Лин Кели, Гречън Макнийл и Сара Джей Маас, които написаха първите рецензии), на колегата ми от WOART Лесли Бланко и на Дан Молдър, който се изгуби в реката.
Държа отговорни: Гамин Гильоте, понеже насърчи моята мегаломания и поощряваше пристрастието ми към злодеите; Джош Минота, защото ми отвори очите за фентъзи епосите и ме накара да повярвам в съществуването на герои; както и Рейчъл Техада заради прекалено многото филми до среднощ. Хедуиг Аертс, моята приятелка пиратска кралица, издържа на дългите часове, прекарани в тракане по клавиатурата до късна доба. Ердене Укаасай усърдно ми превеждаше във Фейсбук от руски и монголски. Морган Фейхи не ме оставяше без коктейли, разговори и възхитителна литература. Дан Браун и Майкъл Песа ме поддържаха във форма.
Много книги послужиха като вдъхновение за създаването на Равка и я озариха с живот, сред които „Танцът на Наташа: Културната история на Русия“ от Орландо Фиджис; „Земята на жар-птица: Красотата на стара Русия“ от Сюзън Маси и „Руски народни поверия“ на Линда Джей Иваниц.
И за финал: много благодарности на моето семейство — на майка ми Джуди, чиято вяра никога не се разклати и която първа от многото си поръча кафтан; на баща ми Харв, който е моята опора и който ми липсва всеки ден; на баба ми Мел Седър, която ме научи да обичам поезията, да търся приключения и да раздавам юмруци.