— Близо трийсет минути след началото на прехода бяхме атакувани от голямо ято волкри. Оказахме се притиснати от всички страни и претърпяхме тежки загуби. Сражавах се на десния борд, когато видях… — Поколеба се, а когато отново продължи да разказва, гласът му вече не беше толкова уверен.
— Не знам какво точно видях. Взрив от светлина. Ярка като пладне, че и по-силна. Все едно гледах право в слънцето.
В тълпата се надигна приглушен ропот. Оцелелите от сала кимаха в знак на съгласие; усетих, че аз също кимам. Нали и аз бях видяла избухването на светлината.
Войникът отново застана мирно.
— Волкрите се пръснаха и светлината изчезна. Наредих незабавно да се върнем при сухите докове.
— Ами момичето? — попита Тъмнейший.
Прониза ме студеното острие на страха, щом си дадох сметка, че говори за мен.
— Не видях момичето, господарю мой.
Тъмнейший повдигна вежди и се обърна към останалите оцелели.
— Някой видя ли какво точно се случи? — Гласът му беше студен, резервиран, почти безразличен.
Оцелелите взеха в един глас да обсъждат нещо полугласно. После старшият картограф бавно и плахо пристъпи напред. Изведнъж изпитах жал към него. Никога не го бях виждала толкова разчорлен. Рядката му кафеникава коса стърчеше във всички посоки; пръстите му нервно пробягваха по съсипания мундир.
— Кажи какво си видял — нареди Раевски.
Картографът облиза устни.
— Ние… ние бяхме нападнати — започна боязливо той. — Битката кипеше навсякъде около нас. Такъв грохот. Толкова много кръв… Едно от момчетата, Алексей, беше отнесено. Това е ужасно, ужасно. — Ръцете му запърхаха като подплашени птици.
Свъсих вежди. Щом старшият картограф бе видял отвличането на Алексей, тогава защо не се бе опитал да помогне?
Възрастният мъж прочисти гърлото си.
— Те бяха навсякъде. Видях как една тръгна да я преследва…
— Кого? — попита Раевски.
— Алина… Алина Старков, една от моите помощници.
Красавицата в синьо се подхили и се наведе да прошепне нещо на приятелката си. Стиснах зъби. Колко мило, че Гриша не губят прословутото си високомерие дори когато слушат разказ за нападение на волкри от първа ръка.
— Продължавай — настоя Раевски.
— Видях как една преследваше нея и следотърсача — заразказва пак картографът, сочейки към Мал.
— А вие къде бяхте през това време? — попитах гневно. Въпросът изскочи от устата ми, преди да успея да размисля. Всички лица се извърнаха към мен, но не ме беше грижа. — Видели сте, че волкрата ни напада. Станали сте свидетел как онова нещо отвлече Алексей. Защо не се притекохте на помощ?
— Нищо не можех да направя — умолително рече той и разпери широко ръце. — Те бяха навсякъде. Същински хаос.
— Алексей можеше да е още жив, ако си бяхте домъкнали кокалестия задник на помощ!
Тълпата ахна, после заклокочи от смях. Картографът почервеня от яд и аз внезапно изпитах угризение. Измъкнех ли се някак от тая каша, щях да си имам големи неприятности с него.
— Достатъчно! — прогърмя Раевски. — Кажете ни какво видяхте, старши картограф.
Тълпата утихна и картографът пак облиза устни.
— Следотърсачът падна. Тя стоеше до него. Онова нещо, волкрата, връхлетя върху тях. Видях как се впи в нея и тогава… тя се запали.
Сред гришаните избухнаха възгласи на недоверие и присмех. Неколцина дори се разсмяха. Ако не бях толкова изплашена и объркана, бих се изкушила да се присъединя към тях. „Май не трябваше да съм толкова рязка с него — помислих си, втренчена в разчорления картограф. — Бедният човек явно си е ударил зле главата при нападението.“
— Видях го! — опита да надвика врявата той. — Светлината излизаше от нея.
Сега някои от гришаните открито взеха да му се присмиват, други започнаха да крещят: „Оставете го да говори!“. Картографът отчаяно потърси с поглед подкрепа сред своите оцелели другари и — за моя огромна изненада — един от тях кимна. Всички ли бяха полудели? Нима наистина мислеха, че аз съм прогонила волкрите?
— Това не може да бъде! — извиси се някакъв глас от тълпата. Оказа се на красавицата в синьо. — Какви ги разправяш, старче?! Мигар казваш, че си открил Призоваващ слънцето?
— Нищо не казвам — възпротиви се той. — Само описвам какво видях.
— Не е невъзможно — обади се едър гришанин. Носеше пурпурния кафтан на Материалник, член на Ордена на Фабрикаторите. — Съществуват легенди…