Мал ме погледна, в очите му припламна паника. Поклати глава. Мракът напираше по краищата на сферата. Залитнах леко.
— Побързай, Мал, преди да е станало прекалено късно!
Мал мълниеносно пусна лъка и посегна към ножа.
— Направи го, Мал! Сега!
Ръката му трепереше. Усещах как силата ми се оттегля.
— Не мога — окаяно прошепна той. — Не мога. — Пусна ножа и го остави безшумно да потъне в снега. Мракът постепенно ни превземаше.
Мал изчезна. Поляната изчезна. Озовах се обградена от задушаваща тъмнина. Чух как Мал извика и посегнах по посока на гласа му, но внезапно нечии силни ръце ме стиснаха от двете страни. Започнах яростно да ритам и да се съпротивлявам.
Мракът взе да се разсейва и аз видях, че всичко вече е приключило. Държаха ме двама от охраната на Тъмнейший. Мал се съпротивляваше в хватката на други двама.
— Стой мирен, иначе ще те убия още сега — изръмжа му Иван.
— Пуснете го! — изкрещях.
— Шшшт! — Тъмнейший приближи към мен, опрял пръст на устните си, които бяха извити в подигравателна усмивка. — Млъкни, иначе ще заповядам на Иван да го убие. Бавно.
По страните ми потекоха сълзи, които скоро замръзнаха в студения нощен въздух.
— Факли — заповяда Тъмнейший.
Разнесе се щракане на кремък и две факли лумнаха, осветявайки поляната, войниците и елена, който дишаше с мъка върху снега. Тъмнейший измъкна от пояса си тежък нож, светлината проблесна по острието му от гришанска стомана.
— И без това загубихме достатъчно време. — После направи няколко крачки и без колебание преряза гърлото на елена.
Върху снега бликна кръв и взе да се събира на локва под тялото на животното. Гледах как животът се изцежда от тъмните му очи и от гърдите ми се изтръгна ридание.
— Вземи рогата — нареди Тъмнейший на един от опричниците. — Отрежи по едно парче от всеки.
Мъжът пристъпи напред и се наведе над тялото на елена, в ръката си държеше назъбено острие.
Извърнах поглед, стомахът ми се сви от режещия звук на триона, разцепил безмълвието на поляната. Стояхме потънали в мълчание, дъхът ни се кълбеше в ледения въздух, а звукът от триона все не спираше. Когато най-после секна, продължих да усещам вибрирането му в стиснатите си до болка зъби.
Опричникът прекоси поляната и подаде на Тъмнейший две парчета от еленовите рога. Те бяха почти еднакви и завършваха с разклонения с приблизително един и същ размер. Тъмнейший ги сграбчи с две ръце и впи пръсти в грапавата сребриста кост. После направи знак. Изненадах се, като видях Давид в пурпурен кафтан да се измъква от сенките.
Разбира се, Тъмнейший държеше неговият най-умел Фабрикатор да изработи нашийника. Давид избягваше погледа ми. Запитах се дали Женя знае къде е той сега и какво прави. Може би щеше да се гордее с него. Може би и тя вече ме мислеше за предател.
— Давид — проговорих тихо, — не прави това.
Той ме погледна, но после припряно извърна очи.
— Давид много ясно си дава сметка за бъдещето — обади се Тъмнейший, в гласа му се долавяше заплаха. — И предпочита да не се противопоставя на неизбежното.
Давид застана от дясната ми страна. Тъмнейший ме изгледа изпитателно в светлината на факлите. За миг се възцари пълно мълчание. Здрачът отдавна се беше стопил и сега грееше луна, ярка и пълна. Поляната сякаш беше замряла в очакване.
— Разкопчай си палтото — нареди Тъмнейший.
Не помръднах.
Той погледна към Иван и кимна. Мал изкрещя, хвана се за гърдите и се повали на земята.
— Не! — извиках. Опитах да се втурна към Мал, но охранителите ме държаха здраво от двете страни. — Моля те — обърнах се отчаяно към Тъмнейший, — накарай го да престане!
Той кимна отново и виковете на Мал секнаха. Сега лежеше в снега и едва си поемаше дъх, впил поглед в нагло ухиления Иван; очите му преливаха от омраза.
Тъмнейший ме гледаше в очакване с безстрастно изражение. Видът му беше едва ли не отегчен. Освободих се от хватката на опричниците. С разтреперани ръце изтрих сълзите си и разкопчах палтото, оставяйки го да се свлече от раменете ми.
Като в някакъв унес почувствах как студът прониква през вълнената ми риза, усетих втренчените погледи на войници и гришани върху себе си. Целият свят се беше свил до големината на двете извити парчета кост в ръцете на Тъмнейший. По цялото ми тяло пропълзя ужас.