Иван настоя да не дърпаме завеските на прозорчетата, но все пак успях да надникна през пролуката между тях и видях, че сме обградени от въоръжени до зъби конници. Нямаше как да не си спомня първото ми пътуване заедно с Иван в същата тая карета.
Войниците направиха бивак за през нощта, но мен ме държаха настрана, затворена в каретата на Тъмнейший. Иван ми донесе вечеря, явно възмутен, че отново е в ролята на моя бавачка. Отказваше да разговаря с мен по време на пътуването. Заплаши, че ако продължавам да разпитвам за Мал, ще забави пулса ми, докато не изпадна в безсъзнание. Въпреки това аз продължавах да питам за него всеки ден и не откъсвах поглед от тясната цепнатина между завеските на каретата с надеждата да го зърна.
Сънят ми беше неспокоен. Всяка нощ сънувах покритата със сняг поляна и тъмните очи на елена, които ме гледаха застинали. Всяка нощ ми се напомняше за моя провал и за нещастията, които бе навлякла моята милозливост. Еленът въпреки всичко беше мъртъв, а сега двамата с Мал бяхме обречени. Всяка сутрин се събуждах с още по-силно чувство за вина.
Измъчваше ме обаче и някакво необяснимо чувство — че забравям нещо, че пропускам някакво послание, което в съня ми е било съвсем ясно, но след събуждането е потънало дълбоко в несъзнаваното.
Не видях Тъмнейший, докато не стигнахме покрайнините на Крибирск. Тогава вратата на каретата внезапно се отвори и той се вмъкна на седалката срещу мен. Иван изчезна, без да обели дума.
— Къде е Мал? — попитах веднага щом вратата се затвори.
Забелязах как пръстите на облечената му в ръкавица ръка се свиват в юмрук, но когато заговори, гласът му беше студен и равен както обикновено.
— Влизаме в Крибирск — каза. — Когато останалите Гриша излязат да ни приветстват, ти няма да споменаваш нито дума за твоето малко пътешествие.
Челюстта ми увисна.
— Нима не знаят?
— На тях им беше съобщено, че си се оттеглила в уединение, за да се подготвиш в покой и молитви за прекосяването на „Долината на смъртната сянка“.
От гърлото ми се откъсна сух лаещ смях.
— Определено имам отпочинал вид.
— Ще кажа, че си постила.
— Значи затова войниците в Райевост не ме издирваха — казах, най-после проумяла причината. — Ти така и не си казал на царя.
— Ако беше тръгнал слух за твоето бягство, наемните убийци на фйерданите веднага щяха да ти хванат дирите и само след няколко дни щеше да си мъртва.
— А на теб щяха да ти потърсят сметка как така си изпуснал единствената Призоваваща слънцето в цялото царство.
Тъмнейший ме гледа дълго и изпитателно.
— Как точно си представяш, че би живяла с него, Алина? Той е отказатся. Няма никаква надежда да проумее твоята дарба, а дори да стане, това ще го накара единствено да се страхува от теб. За хора като теб и мен не може да има обикновен живот.
— Аз не съм като теб — отвърнах решително.
Устните му се извиха в скована и горчива усмивка.
— Разбира се, че не си — вежливо отвърна. После почука по тавана на каретата и тя спря. — Когато пристигнем, ти ще поздравиш посрещачите, после ще се извиниш, че си изтощена, и ще се оттеглиш в шатрата си. Ако си позволиш да направиш нещо дръзко и необмислено, ще подложа следотърсача на такива изтезания, че ще ме моли да го умъртвя по-скоро.
После си тръгна.
През останалия път до Крибирск пътувах сама, опитвайки неуспешно да овладея треперенето си. „Мал е жив — повтарях си. — Сега само това е от значение. — Но в ума ми се прокрадваше и друга мисъл: — Може би Тъмнейший подхранва тази илюзия, за да те държи в подчинение.“ Обвих тялото си с ръце, молейки се това да не е истина.
Когато навлязохме в Крибирск, дръпнах завесите. Усетих да ме пронизва тъга при спомена как преди месеци вървях по същия този път. Тогава каретата на Тъмнейший, в която пътувах сега, едва не ме прегази и се отървах само благодарение на Мал. А Зоя се зазяпа по него от колата на Призоваващите. Тогава си пожелах да съм като нея: красиво момиче в син кафтан.
Най-после стигнахме огромната шатра от черна коприна и каретата беше наобиколена от тълпа гришани посрещачи. Насреща ми се втурнаха Мари, Иво и Сергей, нетърпеливи да ме приветстват. С изненада установих колко ми е хубаво да ги видя отново.