— Не знаех това — промърмори Корбет. — Но ти каза, че също си убеден в убийството.
— Не — възрази Уисхарт. — Казах, че може и да е бил убит. Но като се има предвид какъв живот водеше, много вероятно бе рано или късно да го сполети насилствена смърт. А ако наистина е бил убит, не е толкова важно кой точно е извършил убийството, а защо. Ако става дума за лично отмъщение… — Уисхарт замълча и сви рамене. — Но ако това е политическо убийство, което има отношение към съдбата на Шотландия, тогава то представлява интерес за мен.
— Значи Твоя светлост не се вълнува особено…
— Моя светлост — прекъсна го Уисхарт, — се вълнува дори много. Но какво бих могъл да сторя? Да настоявам за публично разследване на смъртта на краля? А какво ще стане, ако се окаже, че виновникът е лорд Брус например, а? Знаеш ли, мастър писарю? Гражданска война, ето какво. Не, това не е начинът.
— Така че — поде Корбет, — ти се интересуваш от всичко, което бих открил. А защо тогава ти трябваше да ме хвърляш в тъмница и да ме излагаш на грубостите на това нищожество? — Корбет посочи Селкърк.
Селкърк се наежи и понечи да се изправи, но Уисхарт го възпря с жест.
— Да, Корбет, извънредно много ме интересува всичко, на което се натъкнеш при търсенията си. Сър Джеймс и килията трябва да ти послужат просто като предупреждение да не стигаш прекалено далеч, и да не си въобразяваш много поради това, че в момента държавата ни е отслабена.
— Ами обвинението в убийство? — попита тихо Корбет.
— но — отвърна с усмивка епископът, — става дума за убийството на Томас Ерсилдун, оръженосецът, когото си разпитвал надълго и нашироко през нощта след пиршеството. Открили го удушен в църквата „Сейнт Джайлс“ преди седмица — епископът потисна прозявката си. — Беше млад, силен мъж, та се съмнявам, че ти би могъл да го удушиш. Освен това междувременно научихме, че в деня, когато е бил убит, ти си бил далеч от Единбург. Все пак смъртта му беше добър претекст да те арестуваме и задържим, в случай, че ти хрумнеше да се оплачеш на господарите си в Лондон!
Корбет седеше мълчаливо и мислеше. Ерсилдун беше мъртъв. Това сигурно имаше някакво значение, но той беше много зает да следи думите на Уисхарт, за да има възможност да обмисли този въпрос. Освен това беше изтощен и му се спеше.
— И тъй — каза той уморено, — какво искаш от мен?
— Засега нищо — отвърна Уисхарт. — Искам само да знаеш, че няма да те задържа в тъмницата, нито пък ще те пропъдя от Шотландия — но при едно условие. Ако разбереш със сигурност, че кралят е бил убит, да ми го съобщиш, и да ми кажеш и името на убиеца. В замяна на това аз — епископът се поизправи в стола си, — ще ти помагам, с каквото мога. Сър Джеймс Селкърк — той кимна с глава на рицаря, седнал до Корбет, — ще ти оказва помощ, каквато пожелаеш. Какво ще кажеш, английски писарю?
Корбет се опита да събере мислите си. Ако не приемеше, това би означавало край на мисията му. Ако приемеше, трябваше да сподели поне някои от заключенията си с Уисхарт. Той кимна.
— Ще приема предложението на твоя светлост, но първо трябва да ти задам някои въпроси.
Уисхарт бе видимо изненадан, но прие.
— Така да бъде. Какви са тези въпроси?
— Ти си присъствал на заседанието на съвета през нощта, когато загинал кралят. — Уисхарт кимна. — Забеляза ли нещо необичайно? Знам, че настроението на краля се подобрило внезапно — първо бил много мрачен, а после изведнъж грейнал от радост. Знаеш ли каква е била причината?
Уисхарт поклати глава.
— Не, и аз забелязах промяната в настроението му, но не обърнах особено внимание, защото крал Александър поначало беше лесно възбудим, с променчив нрав. Съветът бе свикан по съвсем незначителен повод. Струва ми се, че Ситън знаеше нещо повече, но тук може да ти помогне вашия посланик Бенстийд, двамата със Ситън бяха много близки. Помня само, че по едно време кралят разговаряше развълнувано с Дьо Краон, и че Дьо Краон изглеждаше много доволен. Останалото го знаеш.
Корбет загледа внимателно Уисхарт. Искаше му се да се махне оттук, за да размисли спокойно. Беше му ясно защо Уисхарт бе наредил да го арестуват, а после да го доведат тук гладен и изтощен; искал е да му заложи клопка. Внезапно му стана ясно, че и епископът, като всички останали е убеден в някаква негова друга, тайна мисия, и че се е надявал да измъкне от него признание. А тъй като не успя, щеше да го ангажира с действителното издирване на убиеца на краля. Какво пък, сви рамене Корбет. Щеше да продължи издирването, а сетне щеше да се върне в Англия. Въпросът кой ще наследи шотландския престол не го вълнуваше. Но съществуваха още неизяснени въпроси.