— И Александър загива? — отбеляза Корбет.
— Именно — кимна Бърнел. — Тогава се усъмних, че има нещо нередно. Ако смъртта на Александър бе наистина причинена от злополука или от друг зложелател, както и да е, но — Бърнел повиши малко глас, — ако извършителят се окажеше Бенстиид, аз щях да съм наясно с истинските намерения на негово величество относно Шотландия!
— Но крал Едуард — прекъсна го Корбет, — никога не е споменавал нещо по този въпрос!
— Публично не — отвърна Бърнел, — но какво мисли, това е друг въпрос. Убеден съм, че привидното безразличие на Едуард към събитията в Шотландия е преструвка. Той не е наредил изрично убийството на Александър, но сега е доволен от неговата смърт, защото тя улеснява тайните му планове да присъедини Шотландия към своето кралство.
Бърнел помълча и изгледа внимателно Корбет.
— Сега, благодарение на работата, която ти свърши в Шотландия, знам, че решението на Едуард да изпрати там Бенстийд е само етап от грандиозен план — да завладее Шотландия — по възможност по мирен път, но ако не успее, няма да се поколебае и да започне война.
— Но нали Едуард е във Франция, потънал в спорните въпроси около Гаскония? — попита Корбет.
— Така е — усмихна се Бърнел, — но аз знам от свои хора в кралската хазна, че той е наредил да изпратят голяма сума като заем на норвежкия крал Ерик.
— Какво ще рече това?! — възкликна удивено Корбет.
— Има и още — продължи Бърнел. — Освен това Едуард проводи тайни пратеници в Рим, за да моли за папско разрешение двегодишният му син да се омъжи за своя братовчедка въпреки изискванията на закона. Невестата явно вече е избрана, защото в момента в Норвегия пребивават английски пратеници, които се опитват да убедят краля да даде ръката на принцеса Маргарет на сина на Едуард. Нали виждаш, мастър Корбет, че нашият крал следи неотклонно шотландските дела. Той е решил твърдо да види сина си на шотландския престол — независимо от средствата, с които ще трябва да си послужи!
— Все пак — каза Корбет, — ако принц Едуард вземе за жена Маргарет, всичко ще приключи с миром.
Бърнел изсумтя презрително.
— В името Божие! — възкликна канцлерът. — Ти сега се връщаш от Шотландия, Хю. Запознал си се с Уисхарт, с Брус, с останалите шотландски лордове. Вярваш ли наистина, че те ще приемат безропотно английски принц да се увенчае с шотландската корона? Мислиш, че Брус ще отстъпи като някоя монахиня, която влиза в манастир и се отказва от всички земни блага? И още нещо. Принцеса Маргарет е връстница на сина на нашия крал — съвсем малка е. Шотландците съзнават, че ще изминат години, докато някой от двамата започне да управлява наистина — а кой ще бъде регент дотогава? — Бърнел се усмихна. — Нашият благодушен сюзерен, Едуард Първи, а стане ли така, той няма да седи със скръстени ръце. Ще строи замъци по границата, ще праща английски гарнизони в шотландски крепости. Ще назначава английски благородници и свещеници на важни постове в шотландската държава. Не — поклати глава Бърнел, — обмислил съм всичко внимателно. Убийството на Александър III може да доведе единствено до смъртта на принцеса Маргарет и до смъртта на още стотици хора, може би на хиляди, и англичани, и шотландци, и накрая въпреки всичко ще загубим.
Корбет седеше и мислеше за виденията, които му се бяха явили в селото на пиктите и за пророческите стихове на Томас от Лиърмаут.
— Е — каза Бърнел и се изправи, — ти се справи отлично със задачата си, Хю. Оттук нататък работата поемам аз. Ти трябва да се върнеш незабавно в Лондон и да се заемеш с обичайните си задължения. Ще се видим отново, преди да потеглиш.
Старият епископ, мърморейки под нос, закрета към вратата. Корбет остана на мястото си, вперил поглед през прозореца. Слънцето се беше скрило зад облак, надигаше се силен вятър. Той се взря в земите оттатък Туийд и видя как тъмни буреносни облаци се струпват в небето над Шотландия. Пред очите му преминаваха различни картини — Александър III, крал на Шотландия, политащ към самотната си смърт в пропастта, в мрачната нощ, под воя на бурята. Лисичият поглед на Уисхарт, мощта и яростта на лорд Брус. После стиховете на Томас от Лиърмаут отново зазвучаха в ушите му и той осъзна, че пророчеството е вярно. Зелените хълмове, които виждаше от прозореца на кулата, щяха да почервенеят от кръв, докато бъдеше изкупена вината за смъртта на Божия помазаник. Мнозина щяха да заплатят страшния грях с живота си, преди сянката да се вдигне от короната на Шотландия.