Талия внезапно спря.
— Какво има?
— Май усетих нещо… — Тя продължи по-предпазливо и сякаш се натъкна на невидима преграда. — Ох!…
— Какво стана?
— Блъснах се в защитата. Заболя ме. Не мога да отида по-нататък, но за тебе може би е безопасно. Да проверим ще усетиш ли…
Той направи крачка, после втора.
— Нищо!
— Желая ти сполука, летописецо.
Лиан й помаха с ръка и напрегнато продължи по тунела. След минута вече не виждаше зад себе си светлината от фенера на Талия. Остана съвсем сам под земята.
Следваше остри завои надясно по стръмен наклон и стигна до стена. Талия го бе научила какво да направи — да открие три определени вдлъбнатини в нея и да ги натисне едновременно с пръсти. На двадесетия или тридесетия път той налучка съчетанието от ямички в неравната стена и една плоча се завъртя безшумно. Той успя да се провре в тесния отвор и плочата веднага се затвори. Сега беше в подземията на цитаделата!
Всичко мина доста по-лесно, отколкото очакваше. Лиан стигна до описаната му врата съвсем скоро, без да види никого.
Имаше ключ — плоска метална пластинка. Просто го пъхна в прореза на вратата и зачака. След цяла минута нещо вътре щракна. Лиан отвори, влезе, затвори и бутна резето.
Представяше си ниска, плесенясала крипта, малко по-широко подобие на тунела, но се озова в помещение като библиотека — огромно, с висок таван и сухо. Очевидно бе предназначено за съхранение на важни документи. Имаше неизброими редици от рафтове и поставка с отвори за свитъци. В дъното се виждаха шкафове от пода до тавана. Хиляди папки и томове, които не бе разгръщал нито един летописец.
Лиан пак погледна нахвърляния от Мендарк каталог и тръгна покрий рафтовете. Ориентираше се в подредбата, вадеше ту книга, ту свитък, колкото да добие представа за архива. Откъде да започне? Само за да се запознае бегло с побраното в тази зала, щяха да му трябват месеци.
Започна с най интересното — документите от времето на Възбраната. След няколко часа проумя колко безнадеждно е това начинание. Всъщност периодът обхващаше стотици години и хиляди документи, но нито един не му беше от полза. Обядва, допълни фенера с масло и се опита да измисли по-успешен подход. Сега цялата задача му се струваше безсмислена. Кой глупак бе съставил каталога? И учещ за летописец юноша би се справил по-умело.
Потърси данни за Шутдар и флейтата — тези бяха най-ранните. После за Прочистването, фейлемите и аакимите. Накрая би могъл да запълни много пропуски в Преданията, но пак не откри нищо, което да го улесни в диренето.
При новото преглеждане на каталога нещо привлече вниманието му. Цял раздел, озаглавен „Кореспонденция — други карони“. Отдолу бяха изредени Кандор, Ялкара и още имена. За някои знаеше, че са мелези, кръстоска между карони и аакими или карони и други раси. За какво ли си бяха писали? Още тягостни часове на ровене в писма, договори, обзори за селското стопанство, добив на руди, климат, пътища и какви ли не всекидневни занимания. Всеки карон бе изградил своя империя и кореспонденцията помежду им се бе натрупала невероятно.
Маслото в първия мях свършваше. Откога ли беше тук? Според Талия маслото от едни мях щеше да му стигне за дванадесет часа… или бяха осемнадесет? Спра се на второто число, защото се чувстваше изтощен. Подреди си папките на пода вместо постеля. Спеше зле, откакто бяха отвели Каран. Угаси фенера и се унесе.
Вторият ден много приличаше на първия. Неогледно море от книжа, всеки раздел в каталога обхващаше множество рафтове, запълнени с документи. И във втория мях маслото намаляваше, а трябваше да му остане и за да търся Каран.
Върна се при кореспонденцията. Откровените писма сигурно бяха унищожени, но дали нямаше да се натъкне на намек или нишка, които не означават нищо за другите? Купчина писма, разменени между Рулке и Кандор. Стотици. Много часове четене. Лиан отстъпи пред обзелия го подтик и ги напъха в чувала. Нещо друго? Писмата между Рулке и Ялкара, доста по-малко на брой. След първото престъпление му беше по-лесно. Взе и тях.
Разгъна картата и проследи пътя навън, за да го запечата в паметта си. Не се оправяше добре с карти. Но къде ли беше Каран? Проучи разпределението и на горните етажи. Общо девет, поясненията бяха изписани със ситен почерк. Кухни, пекарни, зали (бяха десетки), библиотеки, картографска зала, стаи за слугите, спални. Стотици помещения. А по-надолу складове, оръжейни, караулни, подземия… килии!