Мендарк кипеше от мрачна ярост.
— Можех ли да я зарежа там, след като я видях? Ти не направи нищо за нея.
Мендарк побесня.
— Нищо ли?! Цяла седмица без умора хвърлям усилия за този събор, а ти оплеска всичко. Изобщо не биваше да припарваш до тъмниците. Няма ли да проумееш какво направи? Сега Тилан не е длъжен да се яви на събора. Ами ако те бяха заловили и научеха какво си се опитал да откриеш? Той хич не е тъп. Там вече щяха да ровят стотина писари и ако имаше нещо за намиране, щяха да го научат. За разлика от тебе!
— Каталогът на архива е съставен от явен идиот — отсече Лиан. — Просто не ми стигна времето.
— Аз направих този каталог — ледено го осведоми Мендарк. — И изобщо не ми се оправдавай!
— Е, натъкнах се на нещо, което изглежда интересно. Може би когато…
— Уф! Махни ми се от главата! Талия! Талия!!!
Не можеше да заспи от угризения за глупостта си и заради страданията, които бе причинил на Каран с нея. Посред нощ се захвана да преглежда писмата. По прозореца почукваше суграшица. Преди зазоряване стигна до следващата нишка в писмо от Кандор до Рулке. Повече от хилядолетие бе минало след написването му в разгара на Прочистването, опустошителната война между кароните и аакимите.
17 мард 4201 г.
Скъпи Рулке,
Толкова ми дотегнаха и войната, и този свят, че бих направил всичко, за да сложа край на това. Загубата на Перион (споменаваше краха на империята си след пресъхването на морето) ме обезсърчи напълно. Отново те умолявам — сподели с мен какво си научил. Само кажи и всичко мое ще бъде твое. Дори ще се преклоня пред тебе. Знаеш какво ще ми струва, но аз съм сломен.
Нещо се случи при налагането на Възбраната. Похарчих цяло богатство в усилията си да проуча събитията. Ти ли си бил? Нека се сплотим — и двамата сме карони. Мисля си, че понякога забравяш това. Моля те в името на единственото, което не можеш да отхвърлиш, то е по-важно от всичко: оцеляването на нашата раса.
Писах и на Ялкара. Охотно ще донеса в Алсифър всичко, с което разполагам, ако пожелаеш.
Най-сетне някакво потвърждение!
В архивите нямаше и следа от отговора на Рулке. Лиан знаеше, че Кандор е бил убит преди около хилядолетие. Имало ли бе изобщо среща? Ако не, дали книжата на Кандор още бяха в изоставената му твърдина Катаза?
На коя дата бе умрял? Лиан бе наизустил датите още като дете още през първата си година в Школата. Не се затрудни да си спомни кога е загинал Кандор — 22 галенд 2092 година по летоброенето започващо с Възбраната. Преди почти 1006 години. Но в писмото Кандор си бе послужил с каронския календар, започващ с покоряването на Аакан.
Лиан пресметна — писмото е било изпратено повече от година преди смъртта на Кандор. Предостатъчно двамата да са се срещнали, може би е присъствала и Ялкара. Ако в архива нямаше нищо друго, следващата стъпка щеше да е пътуването до Катаза. Значи се нуждаеше от парите и влиянието на Мендарк.
Няколко пъти се опита да поговори с него за това, но Мендарк непрекъснато беше зает и не го приемаше. Значи оставаше за след Големия събор.
40. Големият събор
В часовете преди събора, много след полунощ, Мендарк и Талия стояха пред бюрото му, отрупано с карти, книжа и полуразгънати свитъци. През целия ден бяха преглеждали протоколи от минали събори и бяха обмислили стратегията си. На долния етаж пропъденият Лиан седеше прегърбен на едно от креслата до огнището.
Внезапно се вдигна врява, в преддверието проехтя звънче. Талия отиде до прозореца, който гледаше към портата, и го отвори. Натрапниците се виждаха добре в светлината от будката.
— Дошъл е Тенсор — подвикна тя през рамо — и води още десетина аакими. Да ги поканя ли?
Мендарк кимна, тя кресна на пазачите да пуснат групата и слезе да отвори.
— Тенсор!? — ахна Лиан, щом разбра какво става.
И хукна към задния изход, но Талия го улови за китките.
— Кротувай! Да не си въобразяваш, че в такъв момент ще си губи времето с нищожества? Качи се горе.
След малко Талия доведе опръскания с кал и уморен Тенсор.
Той отказа всякакви напитка и гозби и започна направо:
— Утре ще се състои Голям събор. С каква цел? — Огледа стаята и очите му сякаш прободоха Лиан. — Тук ли е Каран?
Мендарк накратко разказа какво се е случило.
Тенсор изпадна в горчиви угризения.
— Емант!… Моя е вината за това. Да бях предвидил, след като Синдиците го превърнаха в изгнаник сред нас. Той беше твърде потиснат. Значи Каран е затворничка, а Огледалото — отнето. И какво може да направи съборът?