— …и за неговото настаняване в порутения Физ Горго — по инерция довърши Мендарк, изгубил нишката. — Бавното… трупане на сила, нападенията срещу съседните области, докато не завладя цял Орист от Огнената река до планините Биркуаш. И всички народи в Мелдорин тръпнеха в страх. Но тук — в Туркад, защитени от планините, ние му се надсмивахме допреди дни. И защо настъпи към нас? Обвинява Съвета за всичките си несгоди, въпреки че ние само…
— Остави историята на усърдните летописци — пак го прекъсна Нелиса — или съборът още ще заседава, когато войските му разбият портите. Заеми се със същината на проблема. Каква полза можем да извлечем от Огледалото? Защо Тилан е постъпил така? Прав ли е бил? Каран от Банадор, ти имаш важна роля във всичко това. Ела и разкажи своята история. Застани тук!
Старшата правница сочеше подиума, където още стоеше Мендарк.
Каран задрънча с веригите си по стъпалата.
— Свалете тези железа! — извика Мендарк. — Никой не може да се изправи окован пред Големия събор.
Тилан махна с ръка на оръжейника си, който пристъпи с дебел ключ в ръка и махна оковите. Каран изкуцука към Правниците, босите й стъпала стъпваха беззвучно по камъка. На тънките й глезени личаха широки зачервени подутини, на едната й буза се виждаше черно-зелен оток. Под сенчестия широк навес на подиума изглеждаше ужасена и смазана.
Никой в залата освен Лиан и Тенсор не бе чувал разказа й за бягството от Физ Горго. Говореше сковано, без да отклонява поглед, сякаш изреждаше чужди премеждия, но никой не остана равнодушен към смелостта й. Тя обаче премълча пробуждането на гашадите, спомените от онази нощ близо до Нарн бяха скрити надълбоко.
Правниците я слушаха внимателно. Когато тя приключи, мълчанието се проточи.
Тенсор клатеше глава.
— Толкова храбра, умна и находчива. Как можа да ни предадеш? — промълви скръбно.
— Измених на аакимите, за да ги спася от тебе. Ти си същият като Питлис.
Тенсор мигновено скочи и изкрещя:
— А ти си луда като майка си!
И отхвърли словата й с едно презрително движение на китката.
— Нямаше ли още нещо? — меко се обади Мендарк. — Разкажи пред събора какво се случи, когато Емант влезе в стаята ти.
— Идвал е тук ли? Не помня — смути се Каран.
Отново бе заличила това от паметта си. Мендарк допълни подробностите, които бе видял, и разрешиха на Каран да слезе от подиума, но трябваше да седне отпред при другите свидетели.
Слуги донесоха храна. Щом излязоха с празните подноси и пред всички бяха сложени чаши с червен чай, Мендарк стана за втори път.
— На събора не е известна историята на Огледалото.
Изгледа предизвикателно Нелиса. Устата й сякаш бе замръзнала, извита надолу, но тя му даде знак да говори. Мендарк повтори в доста разширена версия онова, което Лиан бе чул от Каран, преди да отидат в Шазмак.
— Целта на Съвета открай време — говореше Мендарк — е да изучава знанията на врага и да издига защита срещу него. Много битки водихме, много поражения претърпяхме. И малко победи освен запращането на Рулке в Нощната пустош и задържането му там. Уповавах се, че Огледалото може да ни доближи до сбъдването на великия замисъл — окончателното му прогонване. Затова изпратих Лиан от Чантед да намери Каран и да я доведе в Туркад. Нямам неоправдани надежди за Огледалото: то е като книга с милиони страници, всяка разпиляна на късчета и късчетата пуснати в бъчва. Може би никога не ще се научим как да я прочетем.
Мендарк поспря, но Нелиса го подкани с уморен жест.
— Така стигаме и до същината. Тилан ме изхвърли от цитаделата и си присвои Огледалото. Присвои го — натъртено повтори Мендарк. — Всички знаят за дългата ми служба в Съвета, а Тилан е самонадеян новак, себичен авантюрист. Нима сте глупци, че да поверите съдбата на Туркад на човек като него?
— Мендарк изкривява истината в своя полза — прошепна Талия в ухото на Лиан. — Отдавна е в открита вражда с Тилан.
Тилан скочи.
— Мендарк ви нарича глупци, защото такова е мнението му за вас. Но вие знаете каква е истината — бумтеше гласът му, докато той се взираше поред в Правниците. — Той си играе с думите. Този замисъл е вече минало — Рулке губи сили. Всеки път, когато проверяваме, е все по-немощен и безжизнен. Скоро ще угасне дотолкова, че да се пресегнем в Нощната пустош и да го смажем, и тогава Сантенар ще бъде свободен. Дано този ден настъпи, докато съм Магистър. Не се поддавайте на уловките на Мендарк. Той сам се издава колко малко цени мъдростта ви.
— Не! — разнесе се необузданият вик на Каран. — Рулке достига съзнанието ми. Той е жесток и могъщ!