— Така ли смяташ? — попита Мадокс, без да откъсва поглед от мен. Изрече го безразлично, но ако бях на мястото на Куигли, щях да усетя заплахата.
— О, Джон, разбира се — отвърна Куигли с цялото пламенно пренебрежение на четири поколения оксфордски ерудити. — Адам Ланг е световна историческа фигура и неговата автобиография ще бъде световно издателско събитие. Нещо повече, част от историята. Не бива да подхождаме към нея като към — той потърси в мисловната си съкровищница подходящо сравнение, но довърши твърде мизерно… — като към статия в списание за знаменитости.
Ново мълчание. Отвъд оцветените стъкла движението по магистралата беше спряло. Блясъкът на неподвижните фарове трептеше през дъждовните струи. Лондон все още не се бе завърнал към нормалното състояние след бомбата.
— Струва ми се — заяви Мадокс със същия бавен, спокоен глас, без да повдига от масата розовите си манекенски ръце, — че имам цели складове със „световни издателски събития“ и редовно се чудя как да се отърва от тях. А адски много хора четат списания за знаменитости. Ти какво мислиш, Сид?
Няколко секунди Крол продължи да се усмихва загадъчно и да драска в бележника. Питах се кое му е толкова смешно.
— Позицията на Адам по този въпрос е недвусмислена — каза най-сетне той. Адам. Подхвърли името в разговора тъй небрежно, както би пуснал монета в шапката на просяк. — Той се отнася към книгата много сериозно. Тя е неговото завещание, ако щете. Иска да изпълни задълженията по договора. И иска книгата да бъде финансов успех. Затова охотно приема да бъде насочван от теб, Джон, и от Марти в рамките на разумното. Очевидно все още е силно разстроен от станалото с Майк, който беше незаменим.
— Очевидно.
Всички ние издадохме съответните звуци.
— Незаменим — повтори Крол. — И все пак… трябва да бъде заменен. — Доволен от остроумието си, той вдигна очи и в този момент аз разбрах, че на света няма ужас — война, геноцид, гладна смърт, детски болести, — в който Сидни Крол да не види забавната страна. — Адам несъмнено ще оцени плюсовете на опита да работи със съвсем различен човек. В крайна сметка всичко опира до личната връзка. — Очилата му проблеснаха под луминесцентните лампи, докато се взираше в мен. — Тренирате ли активно? — Аз поклатих глава. — Жалко. Адам обича тренировките.
Все още замаян от безцеремонната реплика на Мадокс, Куигли опита да си възвърне позициите.
— Всъщност познавам един много добър автор от „Гардиън“, който редовно посещава фитнес залата.
— Може би — предложи след неловка пауза Рик — ще е най-добре да си поговорим как виждате нещата на практика.
— Първо, трябва да приключим до един месец — каза Мадокс. — И двамата с Марти сме на това мнение.
— Месец? — повторих аз. — Искате книга за един месец?
— Има завършен ръкопис — намеси се Крол. — Просто трябва малко да се обработи.
— Много да се обработи — уточни мрачно Мадокс. — Добре. Да тръгнем отзад напред. Публикуваме през юни, което означава, че зареждаме книжарниците през май, редактираме и печатаме през март и април, следователно трябва да разполагаме с готовия ръкопис до края на февруари. Германците, французите, италианците и испанците трябва незабавно да пристъпят към превод. Вестниците трябва да се запознаят с възможностите за отпечатване на откъси. Имаме договори за телевизионните права. Рекламната кампания трябва да се планира предварително. Трябва да ангажираме свободна площ в книжарниците. Значи краят на февруари, и точка. В справката за вас — той сведе поглед към листа пред себе си, върху който видях изписани всичките ми заглавия — ми харесва, че явно сте опитен и най-вече че работите бързо. Спазвате сроковете.
— Не е пропуснал нито веднъж — потвърди Рик и ме прегърна през рамото. — Такива са моите хора.
— И сте англичанин. Според мен авторът в сянка определено трябва да е англичанин. За да спази верния тон.
— Съгласни сме — каза Крол. — Но всичко ще трябва да се направи в Щатите. Адам не може да мръдне оттам, напълно е ангажиран с цикъл лекции и програма за събиране на средства за неговата фондация. Не го виждам да се завърне в Обединеното кралство преди март, и то в най-добрия случай.
— Един месец в Америка, това е чудесно… нали? — Рик тревожно се озърна към мен. Усещах, че иска да потвърдя, но можех да си мисля само едно: Месец, те искат да напиша книга за месец.
Бавно кимнах.
— Предполагам, че при всяко положение мога да донеса ръкописа и да работя тук.
— Ръкописът остава в Америка — отсече Крол. — Това е една от причините Марти да предложи своята къща на Винярд. Мястото е безопасно. Само няколко души имат разрешение да боравят с текста.