Аз вдигнах ръка.
— Добре. Схванах идеята.
— Някои мои приятели във Вашингтон просто недоумяват защо Ланг водеше британската външна политика по такъв начин. Разбирате ли? Те се притесняваха, че оказва такава подкрепа, а иска толкова малко. И докъде ни доведе това? Затънахме в една измислена война, която не можем да спечелим, станахме съучастници в методи, които не сме използвали дори срещу нацистите! — Райкарт се разсмя мрачно и поклати глава. — Знаете ли, в известен смисъл дори ми олекна, като разбрах, че може да има разумно обяснение за всички правителствени издънки, докато беше министър-председател. Ако си помислите, другият вариант е далеч по-лош. Щом е работил за ЦРУ поне има логика. А сега — той ме потупа по коляното — въпросът е какво ще предприемем.
Това първо лице множествено число никак не ми допадна.
— Е — казах аз и болезнено примижах, — намирам се в сложна позиция. От мен се очаква да му помагам за мемоарите. Имам правното задължение да не разкривам на трета страна нищо, което съм узнал в хода на работата.
— Вече е късно да се отказвате.
И това никак не ми допадна.
— Всъщност нямаме доказателства — изтъкнах аз. — Дори за Емет не знаем със сигурност, че е работил за ЦРХ камо ли пък че е вербувал Ланг. Помислете си. Как би трябвало да осъществяват връзка, след като Ланг се озова на Даунинг Стрийт? Да не е имал тайна радиостанция на тавана?
— Не се шегувайте, приятелю — каза Райкарт. — От годините си във Външно министерство знам как се вършат тия неща. Контакт се осигурява лесно. Първо, Емет редовно идваше в Лондон заради „Аркадия“. Идеално прикритие. Всъщност не бих се учудил, ако излезе, че целият институт е бил създаден като част от тайна операция за контролирането на Ланг. По време съвпада напълно. Може да са използвали подставени лица.
— Но все пак няма доказателства — повторих аз — и никога няма да има, освен ако Ланг или Емет не си признае или ако ЦРУ не отвори архивите си.
— Значи просто ще трябва да намерите доказателства — изрече безизразно Райкарт.
— Какво?
Безсилно се отпуснах в креслото и челюстта ми провисна.
— Намирате се в идеална позиция — продължи Райкарт. — Той ви вярва. Позволява да питате каквото си искате. Дори ви разрешава да записвате отговорите. Можете да го подведете. Ще трябва да измислим поредица от въпроси, които постепенно водят към капана, а накрая да го изненадате с обвинението и да видим как ще реагира. Ще отрече, но това няма значение. Самият факт, че излагате уликите пред него, ще им придаде достоверност.
— Не, няма. Записите са негова собственост.
— Напротив. Записите могат да бъдат изискани с нареждане на Международния наказателен съд като доказателство за пряко съучастие с програмата за екстрадиране на ЦРУ.
— А ако не направя записи?
— В такъв случай ще препоръчам на прокурорката да призове вас.
— А — казах лукаво аз. — Ами ако отрека цялата история?