— И Майк беше от тях?
— Не от самото начало. Но за жалост Майк откри идеализма на стари години. Казах му — всъщност това бе последният ни разговор, — казах му, че щом Исус Христос не е успял да реши проблемите на света, когато слязъл да живее сред нас — а Той е бил Божи син! — то не е ли малко нахално от страна на Майк да очаква от мен такъв успех само за десет години?
— Вярно ли е, че сте имали сериозно спречкване? Точно преди да умре.
— Майк отправи някои безумни обвинения. Не можех да се престоря на глух.
— Може ли да попитам какви бяха?
Представях си как Райкарт и прокурорката седят, слушат записа и при тия думи се надигат от столовете. Пак се наложи да преглътна. Собственият ми глас звучеше приглушено в ушите ми, сякаш говорех насън или от много далеч. На записа последвалата пауза е съвсем кратка, но тогава ми се стори безкрайна, а когато Ланг най-сетне проговори, гласът му бе убийствено тих.
— Предпочитам да не ги повтарям.
— Бяха ли свързани с ЦРУ?
— Но ти сигурно вече знаеш — горчиво изрече Ланг, — щом си ходил да разговаряш с Пол Емет.
И този път паузата на записа е точно толкова дълга, колкото и в спомените ми.
След като хвърли бомбата, Ланг се загледа през прозореца и отпи от брендито. Под нас почваха да се мяркат отделни светлинки. Сигурно бяха кораби. Погледнах го и видях, че годините най-накрая са догонили дори него. Личеше по отпуснатата плът около очите, по гънките под брадата. А може и да не беше от възрастта. Може би просто бе уморен. Не вярвах да е спал както трябва от седмици насам, във всеки случай не и след сблъсъка с Макейра. Когато накрая се обърна към мен, в изражението му определено нямаше гняв, а само огромна умора.
— Искам да разбереш — каза той, натъртвайки всяка дума, — че всичко, което съм направил като партиен лидер и министър-председател — всичко, — е било продиктувано от убеждението, че постъпвам правилно.
Измънках някакъв отговор. Бях потресен.
— Емет твърди, че си му показал снимки. Вярно ли е? Може ли да ги видя?
Ръцете ми леко трепереха, докато вадех фотографиите от плика и ги побутвах през масичката към него. Той прехвърли първите четири много бързо, спря се на петата — онази с него и Емет на сцената, — после се върна в началото и започна да ги преглежда отново, като се задържаше на всяко изображение.
Без да откъсва очи от снимките, запита:
— Къде ги откри?
— Макейра ги е поръчал от архивите. Намерих ги в стаята му.
По високоговорителя вторият пилот ни прикани да затегнем коланите.
— Странно — промърмори Ланг. — Странно е как всички се променихме толкова много и все пак си останахме съвършено същите. Майк не ми спомена нищо за снимки. Ах, проклетите архиви! — Той се взря с присвити очи в една от снимките на речния бряг. Забелязах, че най-силно го привлича не собственият му образ или този на Емет, а момичетата. — Помня я. — Той почука с пръст по снимката. — И нея. Тя ми писа веднъж, когато бях министър-председател. Рут не беше доволна. О, боже. — Ланг плъзна длан по лицето си. — Рут. — За момент си помислих, че ще се разплаче, но когато ме погледна, очите му бяха сухи. — Какво ще правим сега? Има ли в твоя занаят процедура за справяне с подобни ситуации?
През стъклото вече ясно се виждаше мозайка от светлини. Зърнах на пътя автомобилни фарове.
— Клиентът винаги има последната дума що се отнася до книгата — казах аз. — Винаги. Но очевидно в случая, като знаем какво е станало…
На записа гласът ми бавно заглъхва, после се чува шум — Ланг се пресегна да ме сграбчи за лакътя.
— Ако имаш предвид станалото с Майк, нека ти кажа, че бях абсолютно потресен. — Гледаше ме право в очите, влагаше и последните си остатъци от актьорска енергия, за да ме убеди, и откровено признавам, че въпреки всичките ми разкрития той успя: до ден-днешен съм сигурен, че казваше истината. — Ако не вярваш на нищо друго, моля те поне да повярваш, че смъртта му няма нищо общо с мен и до сетния си час ще нося образа на Майк в моргата. Сигурен съм, че е било нещастен случай. Но добре, да предположим противното. — Той стисна ръката ми още по-здраво. — Какво си е въобразявал, отивайки в Бостън да разобличи Емет? Имаше достатъчен опит в политиката, за да знае, че такива неща просто не се правят, не и когато залогът е толкова висок. Знаеш ли, в известен смисъл той сам се унищожи. Беше самоубийствен акт.