— Така ли? Кое беше… по-особеното в метода на доктора?
Найджъл се смръщи:
— О, не знам. Както казах, естественият ми интерес е нулев. Но жените не спираха да говорят на тази тема, от което подразбрах, че при Барези няма провал. Имало някакви технически особености. С яйцата… — Найджъл се смръщи още повече. — Хванахте ме! Аз съм безнадежден случай.
— Мразя думата „яйце“ — намеси се Хю, който се бе върнал от кухнята. — Какъв ужас! Да мислиш за себе си като за яйцеклетка! — Лицето му се изкриви от отвращение. — Сякаш си пиле. Пиле с нищожен мозък в курник. — Замълча. После отново изкриви лице. — Всъщност, Найдж, не му казват „яйце“, а ооцита.
— Така ли? — искрено се изненада Найджъл.
— Покрай другите неща, il dottore бил измислил метод, позволяващ на ооцитата да си създаде… броня… която обикновено се създава само след като сперматозоидът проникне през стената. Така не се позволява на другите сперматозоиди да проникнат, тъй като вече няма нужда от тях. Защото… — Хю вдигна ръце като победител в състезание — печелившият вече е избран! — Найджъл изглеждаше отвратен. — Та — продължаваше Хю, — тази броня не само задържала навън ненужните сперматозоиди, но и вдигала оборотите на механизма на оплождане до максимум, така че работата непременно да стане.
— Не съм предполагал, че си толкова добре информиран по тези въпроси — намеси се Найджъл. После се обърна към Ласитър: — Макар че той по правило е много търсен да утешава и все държеше някоя за ръката.
Хю кимна и запали поредната цигара:
— Най-вече Хана.
— Една чехкиня — обясни Найджъл.
— Беше толкова изплашена и толкова сладка. Споделяше с мен всичко, абсолютно всичко.
— Хана Райнер — промълви Ласитър. — От Прага.
— Какво? Нима я познавате?
— Не — отговори той. — Не можах да се запозная с нея. Тя умря.
26.
— Не мога да повярвам! — изрече Хю, когато Ласитър приключи разказа си. Англичанинът смукна дълбоко от цигарата си и бавно поклати глава.
Напълно поразен от чутото, Найджъл премести поглед от единия на другия и извъртя очи нагоре:
— Дявол да го вземе!
— Надявах се да намеря нещо в клиниката, което… Даже и сам не знам… Нещо, което да обясни случилото се — завърши Ласитър. — Но сега се сещам, че не съм питал за дома на Барези. Може да е имал кабинет там и…
Хю поклати глава и го разочарова, като обясни, че Барези е живял в пристройка към клиниката. Така че, когато тя пламнала, изгорели както стаите му, така и всичките му вещи.
— Опасявам се, че нищо не е останало. Абсолютно нищо.
— Pas des cartes, pas des phones, et pas des souvenirs — допълни Найджъл.
— А сестрите, персоналът? — попита Ласитър. — Може би те…
— Нямаше сестри — попари надеждите му Хю и загаси цигарата си. — Само няколко лаборантки… Но не ми се вярва, че има смисъл да се разговаря с тях.
— Лаборантки ли? Този човек е имал клиника… а не е наел нито една медицинска сестра?
— Той беше изключително потайна личност. А и клиниката беше по-различна от другите. Не беше едно от онези места, обсадени от орди пациенти, с лекари, които ги приемат в кабинетите си. Не беше и болница. Беше по-скоро… изследователски център, нали така, Найджъл?
— Мммм…
— Старият дявол не приемаше повече от петдесет-шейсет души годишно… макар че от това, което са ми казвали, ако е имал желание, е могъл да обработва пет пъти повече.
— Добре де, какви са тия лаборантки? — не се предаваше Ласитър.
— Едната беше по-скоро нещо като чистачка. Другата бе в малко по-голяма степен corpos mentis… но не си спомням да сме я виждали след пожара, нали, Найджъл?
— Не, струва ми се, че пожарът я бе изплашил до смърт. Някой, не помня кой, каза, че заминала за Милано.
Ласитър се намръщи и се замисли. После попита:
— Друг? Приятели… роднини?
Хю погледна Найджъл.
— Няма. Наистина. Макар че… Защо не поговорите със свещеника?
— Ами да — възкликна Найджъл, — свещеникът!
— Не бих казал, че бяха точно приятели…
— Ама играеха шах, нали? На площада! — настоя Найджъл. — Пиеха заедно по чаша…
Хю се съгласи:
— Вярно, отец Ацети може да ви каже нещо…
— Що за човек е той? — поинтересува се Ласитър.
Хю сви рамене:
— Преселник. Местните много не го обичат.
— Говори се, че бил нещо като болшевик — допълни Найджъл и потисна прозявката си. — Което, предполагам, обяснява защо са го изпратили тук.
— Както и да е — заключи Хю, — определено си струва да опитате да говорите с падрето. Освен това… той знае английски. И то доста добре.